Йорданка Христова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
м overlinking
Ред 22:
Завършва школата за поп певци в класа на [[Милчо Левиев]] през 1964 г. В същата година е на турне в [[Румъния]] с Оркестъра на [[БНР]], а до 1967 г. е солистка на [[Оркестър София|оркестър „София“]]. Снаха е на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Григор Стоичков. С първото си участие във фестивала „[[Златният Орфей]]“ през 1966 г. печели I награда за песента – „Делфините“ (м. Димитър Вълчев), а година по-късно (1967 г.) на фестивала „Златен Орфей“ печели III-та награда за песента „Песен моя, обич моя“ (м.[[Йосиф Цанков]]). Концертната ѝ дейност включва над 3500 концертни участия в над 43 страни на света, между които: [[Канада]], [[Куба]], [[Русия]], [[Никарагуа]], [[Белгия]], [[Швейцария]], [[Германия]], [[Франция]], Скандинавските страни, [[Гърция]], [[Кипър]], [[Чехия]], [[Унгария]], [[Египет]], [[Алжир]], [[Испания]], [[Сирия]], [[Ливан]] и др.
 
Йорданка Христова е най-известната българска певица в [[Куба]]. Хиляди жени на Острова на свободата са кръстени на нея и носят нейното типично българско име. Тя оглавява фондация „Хосе Марти“ в България. Получава награда за цялостно творчество на телевизия „[[MM (телевизия)|ММ]]“ през 2004 г.
 
През 2002 г. организира голям концерт с песните на [[Емил Димитров]] под надслов „Само един живот не е достатъчен...“, на който известни певци и групи изпълняват някои от най-големите хитове на певеца. На концерта Йорданка Христова изпълнява песента „Само един живот не е достатъчен“.