Климент V: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени |
|||
Ред 10:
местораждане=Виландро, Гаскония, [[Франция]] (?) |
дата_на_смъртта=[[20 април]] [[1314]] г.|
място_на_смъртта=
| герб = [[Файл:C_o_a_Clemente_V.svg|120px|Папски герб на Климент V]]
}}
Ред 21:
== Начало на понтификата ==
[[Файл:Klement5-1305.jpg|220px|ляво|мини|Коронацията на папа Климент V, миниатюра, 14в.]]
Той е избран на [[5 юни]] [[1305]] от десет от петнадесетте кардинала свикани на конклав в [[Перуджа]]. [[
Бертран е осведомен за избора в [[Бордо]] и е призован при кардиналите в [[Перуджа]], от където да потеглят заедно за [[Рим]], където да бъде коронован. Вместо това, Бертран настоява папската колегия да дойде в [[Лион]], за встъпването му във власт. Той е коронован на [[14 ноември]] [[1305]] в Лион, избирайки името '''Климент V'''. Началото на управлението му е отпразнувано с великолепие. Между присъстващите са както кардиналите избрали го за водач на християнския свят, така и видни представители на европейските кралства, представители на английския крал [[Едуард I (Англия)|Едуард I Дългокракия]] и лично присъстващия френски крал (и бъдещ политически съюзник на Климент V) [[Филип IV Хубави]].
Ред 42:
Скоро след възкачването на Климент V на папския престол, Филип Хубави настоява за възстановяването на забравеното дело за публично заклеймяване на Бонифаций VIII. Филип Хубави настоява Бонифаций VIII да бъде обявен за [[ерес|еретик]], името му зачеркнато от папския списък, тялото му ексхумирано и изгорено, а пепелта му разпиляна по пътищата. Подобно обезчестяване Климент V се старае да избегне, най-вече чрез протакане, и изпълнение на по-малки услуги на краля. Подновява опрощението на краля, дадено му от Бенедикт IX, ръкополага деветима нови френски кардинали, връща братята Колона, премахнати от [[Бонифаций VIII]], обратно в Сакр Колеж, и предава на краля част от църковния данък за следващите пет години. Оттегля вулата ''Clericis laicos'' и заявява, че вулата ''Unam Sanctum'', (двете издадени от Бонифаций и противни на френския крал) не важи за краля. Дори пожертва Тамплиерския орден, с надеждата френският крал да се откаже от процеса.
През [[май]] [[1307]] в [[Поатие]], където е подписан мирен договор между [[Англия]] и [[Франция]], Филип Хубави отново повдига въпроса за църковен процес срещу папа Бонифаций VIII. Климент V му отговаря, че подобен сериозен въпрос като процес срещу папа не може да бъде разглеждан извън църковен събор, отговор, за известно време задоволяващ краля, който, въпреки това, често напомня на папата за делото срещу Бонифаций VIII. Евентуално кралят надделява, давайки начало на процес, насрочен за [[2 февруари]] [[1309]]. На датата в Авиньон са свикани висшите духовници на [[Европа]] за да отсъдят покойния
На Виенския събор свикан на [[16 октомври]] [[1311]] голяма част от присъстващите се застъпват за Бонифаций VIII. В процеса срещу папата трима кардинали, множество юристи и духовници свидетелстват за доброто име на Бонифаций VIII, а трима каталунски рицари са готови да защитят паметта на Бонифаций VIII със силата на меча си. Бонифаций VIII е оневинен, а Филип Хубави е принуден да се откаже от обвиненията, в замяна на пълно опрощение на делата извършени от него по време на процеса.
Ред 50:
След победата при Акра ([[1291]] г.)[[Орденът на Тамплиери]]те (наречени така на [[Соломонов храм|Соломоновия храм]] в [[Йерусалим]]) се завръща в Европа.{{hrf|Феро|2008|84}}. До [[13 век]] стават основна банкерска сила на континента. На ордена се доверяват крале, папи и богати граждани заради отговорността на членовете му и добрата структура на общността им. Още преди възкачването на Климент V, статутът им запада. Завист и гордост между членовете му, ексклузивност и узурпация на епископски права са някои от обвиненията срещу членовете му. В някои части на Европа орденът провокира омразата на аристократи и висши духовници, най-вече във Франция.
В първата година от управлението на папа Климент V, френският крал настоява за разпускането на ордена. Климент се колебае, има желание да слее [[Тамплиери]]те с [[Хоспиталиери]]те. Някои смятат, че това колебание се дължи на желанието му да поведе нов поход към Светите земи.{{hrf|Феро|2008|84}}
Докато Филип Хубави подканва владетелите на други държави да вземат участие в гонението на Тамплиерите, Климент V научава за мерките взети от френския крал и се възпротивява на грубото изземане на папските правомощия, настоявайки пленниците и тяхната собственост да бъдат предадени под негова закрила, и отнема инквизиционните права на множество френски епископи. Филип IV привидно се подчинява на папската воля, изпълнявайки желанията му.
Ред 59:
Папската комисия в Париж е разпусната за шест месеца, а когато е свикана отново, намира пред себе си само рицари признали обвиненията. Съдбата на ордена е решена на Виенския събор свикан на [[16 октомври]] [[1311]] в град Виен. Мнозинството от тристате присъстващи е против разпускането на ордена, смятайки обвиненията срещу членовете му за лъжливи. На събора присъства и френският крал, който успява да притисне папата за да получи желаната присъда. На втората сесия на [[22 март]] [[1312]] е изчетен пред краля и синовете му декрет ''Vox in excelsis'' (Глас от висините), в който папата заявява, че въпреки липсата на доказателства срещу ордена, заради чувствата на народа, омразата на Френския крал и съмнителната дейност на Ордена, ги разпуска по волята на Църквата и по ничия друга.
С друг декрет от [[2 май]] Климент V дава на Хоспиталиерите цялата собственост на разпуснатия орден, макар във Франция иззетата собственост на Ордена да остава при краля. Колкото до ордена, тези които не отричат първоначалните си показания са освободени, докато тези, поддържащи твърдението, че обвиненията срещу Ордена са лъжа, са съдени като еретици от Инквизицията.
В края на процеса в 1314 общо 54 ръководители на тамплиерския орден са екзекутирани, включително Великият Магистър [[Жак дьо Моле]] и Първият нормандски наставник Жофроа дьо Шарне.{{hrf|Николов|1994|232}} Техният случай е оставен за разглеждане пред папата и са осъдени на доживотен затвор. При изчитането на присъдата двамата отричат показанията си, обвинявайки се в страхливост. Двамата са признати за еретици и предадени на светските власти и изгорени на клада на [[18 март]] [[1314]]. Някои изследователи смятат, че в процеса срещу тамплиерите над 15, 000 души са арестувани, измъчвани и принудени да дадат показания.{{hrf|Бакалов|1994|203}}
| |||