Клинописно писмо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
м overlinking
Ред 63:
Разчитането на клинописното писмо започва в началото на 19 век от младия и неизвестен учител от Гьотинген [[Георг Гротефенд]]. Той анализира структурата на предполагаем царски надпис в три колони, вероятно на три различни езика, и приема, че единият от тях е [[староперсийски]]. По-нататък предполага, че повтарящи се групи знаци съответстват на имената и титлите на владетели и ги съпоставя с хронологията на персийските царе. Така успява да разчете някои имена и да идентифицира известен брой гласни<ref name="Danov"/>.
 
По-късно, през 30-те и 40-те години на 19 век [[Хенри Роулинсън]] копира персийската и еламитската част от [[Бехистунски надпис|Бехинстунския надпис]] и окончателно дешифрира персиийския клинопис. Благодарение на това, че и този надпис е на три езика ([[староперсийски]], [[еламски]] и [[акадски език|акадски]]), последните два са също разчетени в сътрудничество с редица асиролози, като се оказват потомци на шумерския клинопис.
 
През 1857 г. четирима от най-видните учени за времето – англичаните Роулинсън, Хинкс, Талбот и немецът Оперт – са поканени да разчетат независимо един от друг един и същ клинописен текст. Преводите им са напълно сходни и тогава е провъзгласено разчитането на 597-те знака на клинописното писмо<ref name="Danov"/>.