Косово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
правопис числителни редни (2) редактирано с AWB
м overlinking
Ред 12:
| столица = [[Прищина]]
| столица-координати = {{coord|42|40|N|21|10|E}}
| най-голям-град = [[Прищина]]
| официален-език = [[Албански език|албански]], [[Сръбски език|сръбски]]
| управление = [[Парламентарна република]]
Ред 26:
| население-година = [[2017]]
| население = 1 920 079
| БВП-година = [[2017]]
| БВП = $22.41 млн.
| БВП-на-човек = $12 003
Ред 138:
През следващите месеци хиляди мирни жители от албански произход са убити, а повече от 500 хиляди напускат своите домове. Много албански семейства са принудени да изоставят домовете си под смъртна заплаха, тъй като в резултат на сблъсъците между националните сили за сигурност и силите на АОК много хора, асоциирани с паравоенни формирования, са изселвани. Според изчисленията на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|ВКБООН]] 460 хил. души са били изгонени от своите домове от март 1998 г. до началото на бомбардировките на [[НАТО]] през март 1999 г.<ref>[http://www.unhcr.org/cgi-bin/texis/vtx/news/opendoc.htm?tbl=NEWS&page=home&id=3ae6b80dc www.unhcr.org]</ref>
 
След провала на преговорите между сръбските и албанските представители под егидата на НАТО, на 24 март 1999 г. без да е упълномощена за това от [[Организация на обединените нации|ООН]], [[НАТО]] се намесва в конфликта и започва масирани бомбардировки над югославски военни цели, след което продължава с широкомащабни бомбардировки (като тези над мостовете в [[Нови Сад]]).
 
Конфликтът се превръща в истинска война, тъй като АОК продължава да атакува сръбските сили, а от своя страна сръбските/югославските сили продължават да се бият срещу АОК на фона на голямото разселване на мирното население в Косово. Повечето правозащитни и международни организации обвиняват правителствените сили в извършване на етническо прочистване. Една част от югославските управляващи и военни, включително президентът Слободан Милошевич, са по-късно обвинени от [[Международен наказателен трибунал за бивша Югославия|Международния съд за военни престъпления в бивша Югославия]] в [[престъпление срещу човечеството|престъпления срещу човечеството]]. Милошевич умира в ареста, преди да бъде произнесена присъда, след като преднамерено му е отказано лечение в [[Русия]].
Ред 247:
Съгласно [[Резолюция 1244]] от [[10 юни]] [[1999]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност]] на [[Организация на обединените нации|ООН]], с която се слага край на военното противопоставяне по време на [[Косовска криза|Косовската криза]] от [[1999]], Косово е автономна област в състава на Република Сърбия (от [[Съюзна република Югославия]], преименувана на [[Сърбия и Черна гора]] и разпаднала се през 2006). С тази резолюция се регламентира въвеждането на управление на ООН в Косово. Югославските военни и административни власти са изтеглени и е въведена администрация на ООН.
 
Генералният секретар на ООН назначава свой ''специален представител'', на когото е поверено управлението на Косово под името '''Временно управление на мисията на Обединените нации в Косово''' ([[ЮНМИК]]). Основните и най-висши нормативни актове, издавани от специалния представител, са наредби. В своята първа наредба от [[25 юли]] [[1999]] специалният представител представя своите правомощия. Цялата законодателна и изпълнителна власт, отнасяща се до Косово, включително и управлението на правосъдната система, е поверена на ЮНМИК и се изпълнява от специалния представител. Законите, действали на територията на Косово до [[24 март]] 1999 (началото на международната военна намеса), са в сила в случай, че не са в противоречие с международните стандарти за правата на човека или с наредбите на ЮНМИК. Впоследствие, с приемането на нови законодателни актове от страна на ЮНМИК, действието на законодателството на Югославия все повече отслабва.
 
През [[2001]] с наредба специалният представител приема ''Конституционна рамка за временно самоуправление'', играеща ролята на основен закон на областта. В нея е предвидено изграждането на различни „временни институции на самоуправление“, включително [[парламент]], [[правителство]] и [[съдилища]], намиращи се под надзора на специалния представител на генералния секретар на ООН.
 
През декември [[2001]], след проведени през предишния месец избори, е учреден 120-местен Косовски парламент, чиито закони влизат в сила след утвърждаването им от специалния представител на генералния секретар на ООН. През 2001, с учредяването на парламента на Косово и на редица други институции, започва изграждането на новите учреждения на местно самоуправление в областта. На 17 февруари 2008 г. Косово се самообявява за независима държава.
 
От [[1999]] Косово е управлявано от петима специални представители на генералния секретар на ООН: