Крайовска спогодба (1940): Разлика между версии

м
overlinking; козметични промени
Редакция без резюме
м (overlinking; козметични промени)
{{друго значение|договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа|примирието между България и комунистическата съпротива в Югославия|Крайовска спогодба (1944)}}
[[FileФайл:Map of Bulgaria after Bucharest Treaty 1913 South Dobruja-bg.svg|thumbмини|250px|Подробна карта на територията в Южна Добруджа отстъпена на Румъния според Букурещкия договор през 1913 г. и върната на България с Крайовската спогодба през 1940 г.]]
 
'''Крайовската спогодба''' е договор, подписан в град [[Крайова]] на [[7 септември]] [[1940]] г., между [[Царство България]] и [[Румъния|Кралство Румъния]]. За осъществяването му са съдействали всички велики сили, участващи във [[Втората световна война]], като измежду тях особена тежест при преговорите и крайния резултат имат [[Нацистка Германия|Германия]], [[СССР]] и [[Италия]].
 
Условията на спогодбата налагат на [[Румъния|Кралство Румъния]] да върне на [[Царство България]] територията на [[Южна Добруджа]] („Cadrilater“, [[румънски език|рум.]]) с размер 7 565 km², а също така и да се осъществи обмен на населението от [[Северна Добруджа]] и [[Южна Добруджа]]. На [[19 август]] [[1940]] г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝѝ се налага да върне южната част на Добруджа на [[Царство България]].
 
88 000 [[румънци]], заселени от румънските власти след края на [[Междусъюзническа война|Втората балканска (Междусъюзническата) война]] през [[1913]] г. (виж [[Букурещки договор (1913)|Букурещки договор]]), когато територията на Добруджа е окупирана от [[Румъния|Кралство Румъния]], са принудени да напуснат и да се преселят на север. 68 000 [[българи]] от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията – системата „triime“. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]].
 
Крайовската спогодба (1940) е официално приета и одобрена от всички велики сили, вкл. [[Нацистка Германия|Германия]], [[СССР]] и [[Италия]]. Така, далновидно, чрез Крайовската спогодба (1940), по дипломатически път Южна Добруджа е опазена за България и 7 години по-късно, в края на [[Втора световна война|Втората световна война]].