Крал Лир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 133:
Четвъртото действие се играе предимно в [[Довър]] и около [[град]]а.
Едгар, в образа на [[луд]]ия, среща своя ослепен баща в [[пустош]]та. Глостър, не разпознавайки го, умолява Том да го отведе до [[скала]]та в
Появява се Лир, вече напълно [[луд]]. Той казва, че целият свят е покварен и времето му изтича.
Ред 173:
* [[Власт (обществено отношение)|Властта]] – Лир дотолкова се е вкоренил във властта си, че все пак не може да се раздели с нея. Дори след поделянето на всичко между дъщерите си, не може да остане без присъщите за властта привилегии. Той е зависим от нея – властването е постамент на неговата [[екзистенция]]. Когато той остава без нея, изпада в криза. Проблемът за [[Власт (обществено отношение)|властта]] е разгледан през призмата на наследяването. Две паралелни линии: '''''Лир и дъщерите му''''' – разпределяне на кралството и '''''Глостър и синовете му'''''. Наследяването при [[Шекспир]] се приема като акт на признаване или отхвърляне – признаване като пълноправен син или дъщеря. Бащинската [[функция]] на Лир е срасната с [[крал]]ската. Той дава, но в замяна иска да получи нещо – в знак на [[уважение]] държи да запази свитата си, отношението и [[почит]]та като към крал.
* [[Буря]]та – в точното време, когато
* [[Преобличане]]то както Едгар, така и Кент трябва да използват прикрития, за да се скрият, докато изпълняват [[цел]]ите си. Кент иска да запази здравия [[разум]] и царството на краля и да го предпази от злите му дъщери. Той се прикрива и става верен служител на [[цар]]я, като същевременно поддържа отворена линия на комуникация с Корделия. По същия начин Едгар трябва да се прикрие, избирайки да се простори на просяк.
Ред 204:
[[Файл:Title Page - Shakespeare First Folio (1623), title page - BL.jpg|мини|260px|''Заглавната страница на [[Първото фолио]] <ref>[https://luna.folger.edu/luna/servlet/view/search?search=Search&q=Call_Number%3D%22STC+22273+Fo.1+no.68%22&cic=FOLGERCM1%7E6%7E6&sort=MPSORTORDER1%2CAuthor%2CCD_Title%2CImprint&pgs=250&res=2 luna.folger.edu]</ref> на [[Уилям Шекспир]]'']]Въпреки че точната [[дата]] на написване не може да бъде определена, много академични [[редактор]]и на [[пиеса]]та посочват периода между [[1603]] и [[1606]] г. Най-късно може да е написана през 1606 г., тъй като [[Stationers' Register]] отбелязва представление на 26 декември 1606 г. Годината 1603, от друга страна, произхожда от думите в речите на Едгар, които може да са заимствани от „Декларация за изключителни попски шарлатанства на [[Самюъл Харснет]] от 1603 г.
[[Р. А. Фоукс]] <ref>[http://bloggingshakespeare.com/honouring-reg-foakes bloggingshakespeare.com]</ref> настоява за периода 1605 – 1606, защото един от източниците на [[Шекспир]], „Истинските исторически хроники на крал Лейр“, е бил публикуван през [[1605]] г. Близки съответствия между тази
[[Франк Кермод]] напротив – в ''Riverside Shakespeare'' разглежда възможността публикацията за Лейр да е била в отговор представление на вече написаната Шекспирова пиеса. Отбелязвайки [[сонет]] от [[Уилям Стрейчи]] <ref>[https://www.encyclopediavirginia.org/Strachey_William_1572-1621#start_entry www.encyclopediavirginia.org]</ref>, който може да има прилики с Лир, [[Кърмод]] прави заключение, че ''„1604 – 5 изглеждат добър компромис“''.<ref>Kermode, Riverside, 1250.</ref>
[[Файл:King Lear 1619.jpg|мини|''Q1 на Крал Лир от 1608''<ref>[https://www.bl.uk/collection-items/quarto-1-of-king-lear-1608 www.bl.uk]</ref>|244x244px]]
Съвременната [[версия]] на „Крал Лир“ произтича от три източника: два кварта публикувани през [[1608]] (Q1) и през [[1619]] (Q2) и версията в „Първото Фолио“ (Q1). Разликите между тези версии са значителни. Q1 съдържа 285 реда, липсващи в F1; F1 съдържа около 100, които ги няма в Q1. Също така, поне 1000 самостоятелни думи са променени между [[текст]]овете. Всеки текст има напълно различен пунктуационен стил и повече от половината [[стих]]ове в F1 са или в проза, или са разграфени по различен начин в Q1.
Ранните [[редактор]]и, започвайки с [[Александър Поуп]]<ref>[http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pope,_Alexander www.gutenberg.org]</ref>, събират двата текста, създавайки съвременната
През [[1931]] г. [[Маделин Доран]]предлага теза, в която определя, че двата текста имат напълно различен произход и че тези разлики между тях били критически интересни. Този аргумент обаче не се обсъждал, до края на 70-те години на [[XIX век]], когато била съживена от [[Майкъл Уорън]] и [[Гари Тейлър]]. Тяхната [[теза]], дори и спорна, събрала значително одобрение. Тя приема като факт, че кварта <ref>[http://www.literarygenius.info/shakespeare-quarto-text.htm www.literarygenius.info]</ref> произтича от нещо близко до
* The New Cambridge <ref>[http://www.cambridge.org/features/ncs/ www.cambridge.org]</ref> публикува отделни издания на Q и F;
Ред 263:
[[Зигмунд Фройд]] твърди, че Корделия символизира [[смърт]]та. Затова, когато пиесата започва с отхвърлящия дъщеря си Лир, може да се интерпретира като неговото отхвърляне на смъртта. Лир не желае да се изправи пред края на своето съществуване. Поразителната крайна сцена на пиесата, където Лир носи тялото на неговата обична Корделия, е била от голямо значение за [[Фройд]]. В тази [[сцена]] Корделия предизвиква осъзнаването на неговата тленност, или както го поставя Фройд, тя го кара да се примири с неизбежността на умирането<ref>[http://www.sup.org/books/title/?id=2113 www.sup.org]</ref>. Логично е да се заключи, че [[Шекспир]] е имал нещо определено предвид със смъртта на Корделия, след като той е единственият [[писател]], който я убива (във версията на [[Нейтън Тейл]] тя заживява щастливо, а в тази на [[Холиншед]] – тя връща баща си на [[трон]]а и го наследява).
В същото време, анализ, базиран на [[теория]]та на [[Алфред Адлер]], предполага, че състезанието между дъщерите в първо действие има повече връзка с неговия контрол над неомъжената Корделия. В своето изследване върху характера на Едмънд, [[Харолд Блум]] го нарича „''Най-оригиналният
Гледната точка на [[Фройд]] за семейните [[романс]]и, не се отнася до Едмънд. Яго от „[[Отело]]“ е свободен да преоткрива себе си всяка минута, но той има силни вълнения, дори и отрицателни. Едмънд от своя страна няма силни увлечения; той никога не е обичал никого и никога няма да го направи. От тази гледна точка, той е най-оригиналният герой на [[Шекспир]].[[Трагедия]]та в липсата на разбиране от страна на Лир за последствията от неговите искания и действия е често определяна като тази на разглезено дете, но също така е отбелязано, че неговото поведение е също толкова вероятно да бъде срещнато при родители, които никога не са свикнали с идеята за техните пораснали деца.<ref>[https://theconversation.com/thou-hadst-better-avoid-getting-teary-and-king-leary-this-christmas-52215 theconversation.com]</ref>
Ред 304:
[[Едмънд Кийн]]<ref>[https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Kean,_Edmund en.wikisource.org]</ref> играе „Крал Лир“ с неговия трагичен край през [[1823]], но се проваля и се завръща към предпочитаната версия на [[Тейт]] след само три представления.
През [[1838]] г. [[Уилям Макриди]] в [[Ковън Гардън]] представя версия, изцяло изчистена от преработките на
И последната поява на [[Хелън Фулсит]] като Корделия, мъртва в бащините ръце, става една от най-емблематичните [[викториански]] сцени.
Ред 318:
До средата на века, традицията на актьор-мениджъра <ref>[http://theshakespeareblog.com/2013/11/the-last-of-the-actor-managers-taking-shakespeare-on-tour-donald-wolfit/ theshakespeareblog.com]</ref> намаляла и е заменяна, като театралните трупи наемат професионални директори като автори. Последния от великите актьор-мениджъри<ref>[https://www.britannica.com/art/actor-manager-system#tab=active~checked%2Citems~checked&title=actor-manager%20system%20--%20Britannica%20Online%20Encyclopedia www.britannica.com]</ref>, [[Доналд Уолфит]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0938372/ www.imdb.com]</ref>, играе Лир през [[1944]] в уподобена на Стоунхендж [[сцена]].
Героят на Лир през [[19 век]] често бил крехък старец, но Лировете от [[20 век]] често започвали [[пиеса]]та като силни мъже, показващи царствена [[Власт (обществено отношение)|власт]], включително [[Джон Гилъд]],
Корделия също еволюира през [[20 век]]: по-ранната представа за нея била на сладка, невинна и скромна, но Корделиите от 20 век били често изобразявани като военни лидери.<ref>Shakespeare and Violence, R. A. Foakes</ref>
Ред 343:
* През [[2015]] г. [[театър]]ът в [[Торонто]]<ref>[http://passemuraille.ca/ passemuraille.ca]</ref> организира представяне в [[Горна Канада]] на фона на Горно канадското въстание от [[1837]] г. В него играе [[Дейвид Фокс]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0288944/ www.imdb.com]</ref> като Лир.<ref>[https://www.thestar.com/entertainment/stage/2015/11/26/david-fox-stars-in-upper-canada-king-lear.html www.thestar.com]</ref>
* През [[лято]]то на
За [[лудост]]та в сърцето на [[пиеса]]та, Ръш казва, че за него става дума за откриването на драматичното въздействие в неговата мания.{{цитат| ''Това изглежда работи най-добре за намиране на уязвимост или съпричастност, където публиката може да погледне към Лир и да си помисли колко шокиран трябва да е този стар човек, прогонен от дъщерите си право в бурята. Това е сцена, която не бихте искали да видите при никое друго човешко същество някога.''|}} <ref>www.smh.com.au/entertainment/stage/three-girls-8211-lucky-me-says-geoffrey-rush-as-he-plays-in-king-lear-20151119-gl2eyp.html?promo=4729</ref>
Ред 387:
* [[Народен Театър "Иван Вазов"]] – пиеса на [[Явор Гърдев]], [[Наум Шопов]]-ролята на Лир, освен него участват [[Мария Каварджикова]], [[Жорета Николова]], [[Юлиан Вергов]], Йосиф Шамли, [[Деян Донков]], [[Валентин Ганев]], Иван Радоев, [[Владимир Карамазов]], [[Валери Йорданов]], [[Захари Бахаров]]<ref>[http://bulphoto.com/image.php?img=29629 bulphoto.com]</ref>.
През [[2006]] г. с постановката
В класация – ''10 от най-добри театрални постановки в последните години'' podmosta.bg <ref>[https://podmosta.bg/teatar/ podmosta.bg]</ref> поставя постановката на [[Явор Гърдев]] на второ място.
| |||