Уикипедия

Фиорд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-no}} => {{lang|no}}
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Milford Sound in Fiordland National Park 05.jpg|мини|285x285пкс|Фиордът Милфорд саунд в Нова Зеландия]]
{{без източници}}
'''Фиордът''' ({{lang|no|Fjord}}, произношениенай-точно назвучи норвежки'''фьор''' най-близкоили до '''фюр''') е дълъг и тесен морски [[залив]] между [[скала|скали]] или стръмни склонове, образуван от наводняването на [[долина]] от [[ледник|ледници]]. Фиордите са разпространени най-вече в [[Норвегия]], [[Гренландия (остров)|Гренландия]], [[Канада]], [[Аляска (полуостров)|Аляска]], [[Шотландия]], [[Исландия]], [[Ирландия (остров)|Ирландия]], [[Чили]] и [[Нова Зеландия]].<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 348</ref>
 
== Етимология ==
Типичните характеристики на фиорда включват: тесен морски [[проток]], ерозирало [[глетчер]]ово дъно много под морското ниво (което позволява лесна навигация на дълбоко газещите плавателни съдове), страни със стръмни склонове, които се спускат под морската повърхност, по-голяма дълбочина в горната и средната част отколкото в частта, разположена близо до [[море]]то, отворена връзка с морето.
В най-общ смисъл думата ''fjord'' на норвежки означава всякакво издължено водно тяло - не само дълбоки тесни заливи, но също и [[Ледниково езеро|ледникови езера]] със същата форма, както и [[Канал|канали]]. Възможно е тя да произлиза от по-старата дума ''''ferd'''', тоест плавам, [[Навигация|навигирам]] или от ''''fjǫrðr'''', което значи "като езеро". Английската дума ''ferry'', откъдето произлиза ''ферибот'', има същия произход.<ref>''[https://www.fjordnorway.com/things-to-do/natural-attractions/what-is-a-fjord What is a fjord]'', Fjord Norway</ref>
[[Файл:Geirangerfjord (6-2007).jpg|мини|Гейрангерфиорд в Норвегия]]
 
== Описание ==
Този термин се ползва най-вече в [[Скандинавия]] и [[Исландия]]. По света има много фиорди, но ги наричат с други имена - [[канал]]и, протоци/проливи или заливи.
Фиордите са заливи, образувани от разрушителната дейност на ледниците, които, спускайки се от [[Континент|континента]] към [[Океан|океана]], издълбават дълбоки U-образни ледникови [[Долина|долини]].<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 422</ref> След разтопяването на ледниците морското ниво се повишава и техните долини се превръщат в заливи. Формата на фиорда е криволичеща, с много разклонения, бреговете са стръмни, скалисти и в повечето случаи - недостъпни. Обикновено в непосредствена близост до морето се издигат планини с височина над 1500 м. Над нивото на фиорда са оформени големи "висящи" долини ([[трог]]), от които се спускат внушителни [[Водопад|водопади]]. Същевременно обаче на брега на фиорда могат да се образуват [[Абразия|абразионни]] платформи - равнини с дължина до 60 км, издигнати на 30-40 м. над морското равнище, които имат голямо значение. На тях възникват селища и се строят пристанища, извършва се интензивен [[риболов]]. В [[Скандинавски полуостров|Скандинавия]] се наричат ''странфлат''.<ref>Мартин Гловня, Екатерина Благоева, ''Физическа география на континентите'', София 1989, с. 71</ref>
 
Дъното на фиорда доказва неговия ледников произход. На входа се отчита възвишение във формата на праг, наричано устиево стъпало. То се образува, когато ледникът е достигнал до последната фаза и горният му слой се приплъзва към океана, а долният с тежестта си удълбава долината и събира в края ѝ акумулационен материал. Фиордите са характерни с голяма дълбочина, много по-голяма от дъното на откритото море в близост до тях. [[Согнефьор|Согнефиорд]] в Норвегия например е дълбок повече от 1300 м.
Фиорди има по цялото крайбрежие на [[Исландия]], [[Норвегия]], [[Гренландия]], западното крайбрежие на [[Шотландия]] (където ги наричат "морски езера"), както и по северното крайбрежие на [[Русия]].
[[Файл:Fjord genesis.png|ляво|мини|239x239пкс|Образуване на фиорд]]
 
== Образуване ==
Много често [[Которски залив|Которският залив]] е смятан за най-южния фиорд. Той се намира край бреговете на Република [[Черна гора]] и обединява 4 по-малки залива - Херцеговински, Рисански, Которски и Тиватски. Въпреки че много наподобява на фиорд, той представлява погълнат от морето речен [[каньон]].
Макар че фиордите са ледникови образувания, първопричината за тяхната поява е в [[Тектоника на плочите|тектонските]] размествания на [[Скала|скалите]]. През [[Терциер|терциера]] планинските масиви, от които се спускат ледниците, претърпяват дизюнктивни (тоест [[Разлом|разломни]]) изменения и се оформят дълбоки долини, които след това ледниците преудълбават.<ref>''Пак там'', с. 71</ref> Те придават на земната повърхност типично ледников релеф със стръмни, терасовидни склонове и значителни количества натрупан материал. След края на [[Ледникова епоха|ледниковата епоха]] (преди около 10-12 хиляди години) ледниците се топят, а океанската вода нахлува в досегашните им легла, като ги превръща в заливи. Челото на ледника, където той е довлякъл морени и е образувал валуни, сега става устиево стъпало.
 
== Известни фиорди ==
Вторият най-дълъг фиорд в света е [[Согнефьор]] в Норвегия. Неговата дължина е 205 km. Най-дългият фиорд в света се намира в Гренландия. Това е фиордът [[Скорсби]] с дължина 350 км.
Най-известните фиорди са в Норвегия, където над двеста подобни залива следват цялото западно крайбрежие от 58-мия до 65-тия паралел. От юг на север по-важните от тях са Ослофиорд, Бокнафиорд, Хардангерфиорд, [[Согнефьор|Согнефиорд]], Нордфиорд, Сторфиорд, Трондхаймсфиорд, Варангерфиорд.
 
В Гренландия се намира най-дългият фиорд в света - [[Скорсби]], както и не по-малко впечатляващия Индепендънс. По източния бряг се намират и фиордите Император Франц, Крал Оскар и др. Северозападният край на Исландия е осеян се множество фиорди и носи името Вестфьордс. В Шотландия, където се използва думата ''фирт'', най-голям е фиордът Лорн. В Чили известните канали Месиер и Консепсион всъщност са два свързани фиорда. Южният край на новозеландските острови е осеян с около 15 малки фиорда - красивият Милфорд саунд, както и Даутфул саунд.
 
* Най-дълги фиорди: Скорсби (в Гренландия) - 350 км, Грийли (в Канада) - 230 км, Согнефиорд (в Норвегия) - 204 км.
* Най-дълбоки фиорди: Скелтън (в Антарктида) - 1933 м, Месиер (в Чили) - 1358 м, Согнефиорд (в Норвегия) - 1308 м.<ref>''[https://www.worldatlas.com/articles/which-are-the-deepest-fjords-in-the-world.html The Deepest Fjords In The World]'', World Atlas</ref>
 
<br />
 
<gallery>
ImageФайл:Sognefjord, Norway.jpg|ВториятФиордът по дължина фиорд в света СогнефюрСогнефиорд, Норвегия
ImageФайл:Eyjafjörður.jpeg|Фиордът Ейяфюрдюр в Исландия
ImageФайл:Killary Harbour.jpg|Фиордът Килари Харбър в Ирландия
ImageФайл:Milford Sound (New Zealand).JPG|Фиордът Милфорд Саунд в Нова Зеландия
ImageФайл:Naerøyfjorden.jpg|Фиордът Нерьойфюрен в Норвегия
</gallery>
 
== Бележки ==
<references />
[[Категория:Фиорди| ]]
[[Категория:Глациология]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фиорд“.