Леви комунисти в БКП: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 9:
Макар и водачите на левичарите да са изключени от партията, групата им продължава да съществува. Те се обявяват за разпускането на [[БКП]] и създаване на общ съюз, в който да влизат членовете на партията, [[профсъюз]]ите и кооперациите. Те се обявяват против множество аспекти от политиката на [[Коминтерн]]а и през [[1921]] призовават за създаването на нов, Четвърти [[Интернационал]].
 
След поражението на [[Септемврийското въстание]] през [[1923]] и [[Априлски събития в България (1925)|априлските събития от 1925]] от режима на [[Александър Цанков]] са избити, затворени или принудени да емигрират множество опитни дейци на [[БКП (т.с.)]], на места партийните организации са практически обезглавени. Това води до издигането на влиятелни позиции на авантюристично настроени и некомпетентни хора. Дело на ултралевичари от [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП]] е [[атентата в църквата "Света Неделя"]]. Дълго време след тежките удари, нанесени на [[БКП]] през септември [[1923]] и април [[1925]], левичарите отказват да снемат курса към подготовка на ново въоръжено въстание, въпреки липсата на условия за успеха му. Същевременно, като ръководна фигура в [[Съветския съюз]] се издига [[Йосиф Висарионович Сталин]]. По това време [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] вече се е превърнал в основен поддръжник на комунистическите партии по света и те в голяма степен зависят от процесите в него.
 
В резултат, [[1929]]-[[1934]] левичарската фракция успява почти напълно да овладее ръководството на партията в [[България]]. [[Задгранично представителство на БКП|Задграничното представителство]] остава в ръцете на умереното крило. Водени от догматични позиции, левичарите обявяват периодът на развитие на партията, преди [[1919]], за "опортюнистически". Издигнат е лозунга "За изкореняване на [[БРСДП (т.с.)|теснячеството]]". В резултат на това са освободени от постовете си влиятелни и опитни стари дейци на партията, което допълнително влошава организационното ѝ състояние. Левите сектанти смятат, че [[България]] се намира в навечерието на [[революция]] и затова издигат лозунги като "Всеобщо, открито, повсеместно настъпление", "Завладяване на улицата", "Завземане на земята" и други. Водена отново от догматичните си позиции, фракията на левосектантите отказва да се коалира и да си сътрудничи с [[БЗНС]] и с [[БРСДП (ш.с.)]], като ги обявява за [[фашизъм|фашистки]] организации. Това сваля сериозно авторитета на [[БКП]].