Български народни песни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Bulgarian_songs_Miladinov.jpg|мини|250px|Заглавна страница [[Български народни песни (сборник)|сборника с народни песни]] на [[братя Миладинови]]]]
 
'''Българските народни пенсипесни''' са най-значителният, разнообразният, художественият дял в българският фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени през [[18 век]]. Голяма част от старите народни песни не са били записани и са били забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите приживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гулсари, гайдари, калваджии. Народната песен се е създавала и развивала на село. Предавала се е от певец на певец и така са се получавали много и различни варианти.
 
Разграничават се различни видове въз основа на няколко народни празника. Според времето, мястото и обстановката на изпълнение се обособяват обредни, трапезни, хороводни, седенкарски, жътварски и др. Според класификацията на известния събирач на народни песни Петър Динеков те биват [[обредни народни песни|обредни]], [[митични]], [[юнашки народни песни|юнашки]],[[хайдушки народни песни|хайдушки]], [[исторически народни песни|исторически]], [[социално-битови]], [[балади]], [[детски песни и залъгалки]] и [[съвременни народни песни]]. В зависимост от начина, по който се изгражда изпълнението, те се делят на епически, лирически и лироепически.