Максимилиан I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 12:
| място на раждане = [[Винер Нойщат]], [[Австрия]]
| място на смъртта = [[Велс]], Австрия
| погребан = [[Винер Нойщат]], [[Австрия]]
| предшественик = [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]]
| потомство =
Ред 36:
През 1486 г. започва войната за [[Бретан]], причина за която стават френските аспирации за земите на [[Бретанско херцогство|Бретанското херцогство]]. Максимилиан се намесва в конфликта на страната на [[Анна Бретанска]], която му е обещана за съпруга. В подкрепа на Анна и Максимилиан се обявили дори [[Англия]] и [[Кастилска корона|Кастилия]]. Плановете на Максимилиан се провалят заради въстанието на жителите на [[Брюге]], в чиито плен Максимилиан прекарва близо година. Възползвайки се от това, [[Франция]] безпрепятствено слага ръка на [[Бретан]]. След освобождението си Максимилиан се заема да потуши бунта в [[Нидерландия]]. На [[13 юли]] [[1489]] г. обединените англо-имперски войски разбиват въстаниците при [[Диксмюнде]] и така властта на Хабсбургите в Нидерландия е възстановена. Това позволява на Максимилиан отново да се намеси в бретанския конфликт и през 1490 той се жени задочно за [[Анна Бретанска]]. Времето обаче е изгубено: французите завладяват Бретан и принуждават папата да разтрогне брака на Максимилиан и Анна, която скоро след това е омъжена за френския крал, а Бретан окончателно е включен в границите на Франция.
 
През 1490 г. управлението на [[Бургундия]] преминава в ръцете на Филип, който навършва пълнолетие. През 1496 г. Максимилиан жени сина си за кастилската инфанта [[Хуана Кастилска]], която по-късно наследява короните на [[Кастилска корона|Кастилия]] и [[Кралство Арагон|Арагон]]. Бракът бележи съюза между империята, [[Кастилия]] и [[Арагон]], като по този начин Максимилиан стяга обръча около [[Франция]]. През [[1506]] обаче Филип умира, оставяйки за свой наследник малолетния си син [[Карл V|Карл]], който временно остава под опеката на Максимилиан във [[Фландрия]].
 
== Управление в Австрия ==
Ред 59:
През 1493 г. Максимилиан се жени повторно за миланската принцеса [[Бианка-Мария Сфорца]], дъщеря на миланския херцог [[Галеацо Мария Сфорца]]. С този брак се откриват възможности за насочване на Хабсбургските териториялни претенция по посока на Италия. През 1495 г. обаче войските на френския крал [[Шарл VIII]] навлизат в Италия и безпрепятствено превземат [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]. Това полага началото на продължителните Италиански войни. Максимилиан I се присъединява към антифренската коалиция на [[Кралство Арагон|Арагон]], [[Венеция]] и [[Милано]], които успяват да прогонят французите.
 
През 1499 г. французите отново нахлуват в Италия и превземат [[Милано]]. По това време Максимилиан I е зает с войната срещу Швейцарския съюз, която завършва злополучно за император: в битката при [[Дорнах]] на [[22 юли]] [[1499]] г. войските на германския император са разбити и с подписания Базелски мир от същата година Максимилиан I признава независимостта на Швейцария от Хабсбургите и от империята. След края на швейцарската война Максимилиан I изпраща войски в помощ на миланския херцог Лудовико Моро, който през 1500 г. успява да си върне Милано. Скоро обаче французите разбиват миланската войска, пленяват Лудовико и трайно се настаняват в Ломбардия. Крал [[Луи XII]] успява да отклони Максимилиан от нова намеса в Италия, договаряйки брак между внука на Максимилиан [[Карл V|Карл]] и дъщеря си [[Клод Френска|Клод]] и обещавайки Бургундия и Милано като зестра на принцесата. През април 1505 г. Максимилиан I признава Луи XII за херцог на Милано.
 
На френско-имперското сближение е сложен край през 1506 г. по инициатива на французите, което довежда до няколко въоръжени сблъсъка между войските им. През 1508 г. войските на [[Венеция]] не пропускат Максимилиан за коронацията му в [[Рим]] и принуждават империята на териториални отстъпки в [[Истрия]] и [[Фриули]]. Агресивността на републиката става причина същата година да се образува т.н. [[Камбрийска лига]] между папа [[Юлий II]] и френския крал, към която се присъединява и Максимилиан I. Френските сили постигат ред победи над Венеция през 1509 г. Това разтревожва папата, който в стремежа си да прогони французите организира през 1510 г. заедно с Венеция и Свещената империя т.н. „Свещена лига“ срещу [[Франция]]. Учатстието на Максимилиан в последвалата война е ограничено, тъй като германските князе отказват да финансират кампаниите му в Италия, а доходите му от Австрия не са достатъчни за военните разходи. За да намери решение на финансовия проблем, Максимилиан I залага сребърните рудници в Тирол на банкерската фамилия [[Фугери]]. Въпреки финансовите затруднения именно Максимилиан I създава нов тип армия – наемните войски на [[ландкскнехти]]те, които заменят рицарското опълчение на Свещената империя и скоро стават главна военна сила във всички европейски държави.
Ред 71:
# [[Маргарета Австрийска (1480–1530)|Маргарита Австрийска]] (1480 – 1553) – с договора от Арас тази дъщеря на Максимилиан е сгодена за френския дофин, бъдещия крал [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VІII]], но през 1492 е върната на баща си, за да може Шарл да се ожени за [[Анна Бретанска]]. След този неуспешен опит за брак Маргарита е омъжена за принца на Астурия и наследник на кастилската и арагонската корона – Хуан, а след неговата смърт и за Филип II Савойски. След смъртта и на втория си съпруг, Маргарита е назначена за попечител на децата на брат си и управлява Бургундия от името на наследника му [[Карл V]].
 
От другите два брака на Максимилиан за [[Анна Бретанска]] и [[Бианка-Мария Сфорца]] не се раждат деца.
 
Той има незаконен син от Маргарета фон Еделсхайм: