Междусъюзническа война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 149.62.203.110 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
м overlinking
Ред 67:
Българското правителство се опитва да намали румънските претенции с обещание да отстъпи двадесетина погранични села в [[Южна Добруджа]] и да гарантира румънската власт в [[Северна Добруджа|северната част на областта]], като разруши укрепленията около [[Силистра]]. Тези условия са предадени в [[Букурещ]] в края на ноември. Обсъждането им продължава в Лондон (паралелно с преговорите за мир между Балканския съюз и Османската империя) през декември 1912 – януари 1913 година, но безрезултатно.<ref name="3f159-160">Трифонов, Добруджанският въпрос, стр. 159 – 160.</ref>
 
Опирайки се на Австро-Унгария, в края на януари 1913 година Румъния подновява исканията си, този път за териториите до линията Силистра – Балчик (3300 км<sup>2</sup>).<ref name="IB4-313"/> Разчитайки на Русия, [[Правителство на България (32)|кабинетът Гешов]] отговаря отрицателно. Българо-румънският конфликт заплашва да прерасне в конфликт между [[Антанта]]та и [[Централни сили|Централните сили]]. Затова през февруари София и Букурещ са принудени да приемат арбитраж от големите европейски държави. На 26 април 1913 година е сключен [[Петербургски протокол|Петербургският протокол]], с който България се съгласява да отстъпи на Румъния град [[Силистра]]. Както българската, така и румънската страна остават недоволни от този компромис.<ref name="3f159-160"/> На 5 юни Румъния предупреждава, че в случай на война между балканските съюзници ще изпрати войските си срещу България.<ref>{{Харв|Стателова|1994|loc=474}}</ref>
 
=== Претенции на Османската империя ===
Ред 192:
При вестта за румънското форсиране на Дунав [[Правителство на България (33)|кабинетът Данев]] подава оставка (2 юли). Ден по-късно цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] се обръща към крал [[Карол I|Карол]] с молба да прекрати нахлуването и обещава, че териториалните претенции на Букурещ ще бъдат задоволени. На 4 юли управлението е поето от [[Правителство на България (34)|коалиция на три либерални партии]] начело с [[Васил Радославов]]. Новият български външен министър [[Никола Генадиев]] уведомява (5 юли) официално [[Титу Майореску|Майореску]], че България отстъпва Южна Добруджа. В отговор Румъния иска от българите да спрат бойните действия срещу сърби и гърци. Съгласно договореност с генералните щабове на Сърбия и Гърция, румънската армия продължава настъплението си през [[Стара планина]] към [[София]].<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=133 – 134, 140, 145}}</ref>
 
На 6 юли 2<sup>-ра</sup> конна дивизия заема [[Ботевград|Орхание]], а на 9 юли достига [[Саранци]]. На 10 юли румънската конница спира при село [[Враждебна]], на няколко километра от [[София]].<ref>{{Харв|Дървингов|1925|loc=684 – 685, 696, 699}}</ref> Отделни подразделения продължават на юг и югоизток през [[Златица]] и [[Пирдоп]] до [[Клисура]], [[Панагюрище]] и [[Пазарджик]], където влизат на 16 юли.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=175}}</ref>
 
=== Заключителна фаза на войната ===