Непосилната лекота на битието: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
|||
Ред 38:
„Непосилната лекота“ в заглавието се отнася и до лекотата на любовта и секса, които са теми в романа. Кундера изобразява любовта като краткотрайна, случайна и вероятно резултат на безкрайна поредица от съвпадения, въпреки голямото ѝ значение за хората.
В романа, концепцията на Ницше е приложена към интерпретирането на немската поговорка ''Einmal ist keinmal'' („Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало“), а именно „всичко или нищо“ [[когнитивно изкривяване|когнитивното изкривяване]], което Томаш трябва да преодолее в пътуването на героя му. Той първоначално вярва, че „Щом на човек му е отредено да живее само един живот, той все едно не е живял изобщо,“ и по-конкретно (по отношение на обвъзрзването му с Тереза) „Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение.“ Романът убедително разрешава този въпрос в смисъл, че такова обвързване е в действителност възможно и желателно. <ref>{{Ref-lang|en}} Dennis Wrong (2005) The Persistence of the Particular, chapter 1: The irreducible particularities of human experience, Transaction Publishers ISBN 0-7658-0272-4</ref>
== Издание ==
== Филм ==
{{Основна|Непосилната лекота на битието (филм)}}
През 1988 е създадена филмова адаптация на романа с участието на [[Даниъл Дей-Луис]], [[Лена Улин]] и [[Жулиет Бинош]]. В бележка към чешкото издание на книгата Кундера отбелязва, че филмът има много малко общо с духа на романа и с героите в него.<ref>„Nesnesitelná lehkost bytí“, „Poznámka Autora“, p. 341, dated 2006 France, published by Atlantis.</ref> В същата бележка Кундера казва също, че след този опит
== Източници ==
|