Непредпазливост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м Стилистични промени - поправени са грешки свързани с пунктуацията и правописа на текста. |
||
Ред 1:
Под '''непредпазливост''' в [[право]]то се разбира такова отношение на дееца към деянието му, при което от него се очаквало да предвижда последиците от поведението си и той не е желаел настъпването
В по-старата българска специализирана литература (до ок. 1950 г.) понятието '''небрежност''' също се използва като родово<ref>{{cite book |title= Учебник по обща теория на правото. Т. 1. 3 доп. изд. |last=Ганев |first=Венелин |authorlink=Венелин Ганев |year=1946 |publisher=Линотип |location=София |pages=95 – 96 }}; с ъ щ о {{cite book |title= Облигационно право. ч. 1. Общо учение за облигацията. |last=Апостолов |first=Иван |authorlink=Иван Апостолов (юрист) |year=1947 |location=София |pages=252 }}. Терминът непредпазливост ползва още тогава {{cite book |title= Наказателно право. Т. 1. Обща част. 6 изд. |last=Долапчиев |first=Никола |authorlink=Никола Долапчиев (юрист) |year=1945 |location=София |pages=288 }}</ref>. По-късно под небрежност се разбира само несъзнаваната непредпазливост (negligentia). Съзнаваната непредпазливост (luxuria) бива наричана още ''самонадеяност'' и (рядко:) ''наказуемо лекомислие''.
| |||