Уикипедия

Мария-Антоанета: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м overlinking
Ред 74:
А нацията все още чака кралицата след седемгодишен брак да роди наследник на короната. За да спаси брака на дъщеря си, Мария Терезия изпраща сина си [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]], вече император, да разговаря с [[Луи XVI]]. Йозеф II пристига във Версай на [[17 април]] [[1777]] г. Шестседмичното гостуване на императора има за цел да открие причините, поради които бракът на сестра му остава неконсумиран. Дотогава се е смятало, че кралят има физиологична [[фимоза]] и се нуждае от хирургическа операция. Йозеф II открива, че [[секс]]уалните проблеми на краля се дължат на неговото невежество и недостатъчна осведоменост относно интимната част на брака. Налага се Йозеф II сам да обясни на крал Луи XVI как стават някои неща от живота.
[[Файл:MA-Lebrun.jpg|мини|200px|Портрет на кралицата в муселинова рокля и широка сламена капела. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], (1783). Този портрет предизвиква множество критики към Мария-Антоанета, тъй като е смятан за неподхождащ на една кралица.]]
Йозеф II написва подробно писмо на брат си [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд]], в което заявява: „''кралят е магаре и би трябвало да го бием с камшик, за да получи [[еякулация]].''“{{sfn|Fraser|2001|с=152 – 157}} Този урок има ефект – още по време на гостуването на Йозеф II бракът на Мария-Антоанета и [[Луи XVI]] е консумиран, а осем месеца по-късно Мария-Антоанета проявява първите симптоми на бременност. Официално бременността ѝ е потвърдена на [[16 май]] [[1778]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=160 – 162}}
 
=== 1778 – 1781 ===
Междувременно братът на кралицата император Йозеф предявява претенции към [[Бавария]], позовавайки се на втория си брак с [[Мария-Йозефа Баварска]]. Опитите на кралицата да накара [[Луи XVI]] да подкрепи австрийските претенции за наследството на Бавария са парирани от краля и министрите му. Договорът от [[Тешен]], подписан на [[13 май]] [[1779]] г., слага край на кризата, но тя потвърждава незначителното влияние на Австрийката върху политиката на кралството, поне на този етап от управлението на съпруга и ̀.{{sfn|Fraser|2001|с=164 – 166}}
 
На [[19 декември]] [[1778]] г. във Версай след трудна бременност Мария-Антоанета ражда дъщеря – [[Мари Терез Шарлот]]. След раждането се стига до неочаквано усложнение – кралицата колабира от задушаване, тъй като стаята е претъпкана от придворни, наблюдаващи раждането. Поради тази причина, точно по примера на австрийския двор, кралицата забранила на придворните да присъстват на бъдещите ѝ раждания.{{sfn|Fraser|2001|с=166 – 170}} Малко преди Мария-Антоанета да роди, във Франция се завръща спряганият за дългогодишен неин любовник – граф Фернзен. Скоро плъзват първите слухове, оспорващи бащинството на [[Луи XVI]]. Кралят не им обръща внимание и силно се привързва към дъщеря си.{{sfn|Fraser|2001|с=169}} Раждането на момиче не задоволява политическия елит на страната, което подновява натиска върху кралицата да роди мъжки наследник на короната въпреки крехкото ѝ здраве, което е причина тя да направи спонтанен аборт през [[1779]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=172}} Междувременно с позволението на съпруга си Мария-Антоанета извършва важни промени в дворцовата мода. Някои от тях, като премахването на отделните за краля и кралицата трапезарии, били посрещнати с неодобрение от по-старите поколения в двора. По примера на кралицата са премахнати роклите с тежки кринолини, въведено е по-свободно облекло, започва модата на широките сламени капели, тежкият грим излиза от мода и е заменен с по-семпъл, a от [[1783]] г. на мода е въведен [[муселин]]ът. От [[1780]] г. Мария-Антоанета започва да играе малки роли в аматьорски пиеси, поставяни на сцената на построения за нея и придворните ѝ театър. {{sfn|Fraser|2001|с=174 – 179}}
[[Файл:Marie Antoinette Adult4.jpg|мини|ляво|200px|Един от най-известните портрети на Мария-Антоанета, нарисуван, за да смекчи шока от портрета с муселиновата рокля. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]] (1783).]]
На [[29 ноември]] [[1780]] г. умира австрийската императрица [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. В кореспонденцията с брат си Мария-Антоанета изразява безпокойство, че наближава краят на австро-френското сближение, което би рефлектирало върху положението ѝ във френския двор. Налага се [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]] да успокоява сестра си, че няма намерение да се оттегли от алианса с Франция. Три месеца след смъртта на Мария Терезия официално е обявено, че кралицата чака второто си дете. През юли същата година второто посещение на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йоазеф II]] във Франция под предлог, че императорът идва, за да потвърди добрите отношения между Австрия и Франция и да види сестра си, поражда безпочвената мълва, че Мария-Антоанета отклонява средства от държавната хазна в полза на брат си.{{sfn|Fraser|2001|с=184 – 187}}
 
На [[22 октомври]] [[1781]] г. френската кралица ражда дългоочаквания наследник на престола – [[Луи-Жозеф Ксавие Франсоа]], който получава титлата „херцог Дьо Бретан“. Радостта от раждането на новия престолонаследник личи от думите, които [[Луи XVI]] записва в дневника си: „Мадам, Вие изпълнихте нашето желание и желанието на цяла Франция, Вие сте майка на дофин!“{{sfn|Fraser|2001|с= 187 – 188}}
Ред 104:
Продължаващите с години клеветнически публикации, дворцовите интриги и скандалите, в които е замесено името на кралицата, оформят популярния образ на една безнравствена, разточителна и празноглава австрийка, с който образ Мария-Антоанета остава трайно във френското съзнание.{{sfn|Fraser|2001|с= 226}} Няколко месеца след раждането на [[Луи XVII|Луи-Шарл]], кралицата получава писмо от известните бижутери Шарл Бьомер и Пол Бесанж относно една [[диамант]]ена огърлица, на стойност 2 млн. ливри, която уж била закупена от Мария-Антоанета чрез посредничеството на [[кардинал Дьо Роан]].[[Файл:Marie-Antoinette of Austria - After Élisabeth Vigée-Lebrun.jpg|мини|ляво|250п|Портрет на кралицата от 1785 г.]] Мария-Антоанета е шокирана от новината, тъй като отношението ѝ към кардинал Дьо Роан може да бъде определено като истинско презрение, а освен това няколко пъти преди това тя категорично отказала да закупи огърлицата заради високата ѝ цена.{{sfn|Fraser|2001|с=226 – 228}} Става ясно, че лековерният кардинал Дьо Роан, обзет от желанието да спечели благоразположението на кралицата, бил подведен от графиня [[Жана дьо Ламот-Валоа]] да плати авансово огърлицата от името на Мария-Антоанета, която уж желаела чрез него да се сдобие дискретно със скъпия накит.{{sfn|Bos|2006|с=7}} Кардиналът закупил бижуто и го предал на съпруга на Дьо Ламот. Естествено огърлицата изчезнала, Бьомер и Бесанж така и не получили цялата сума за нея, а парите на Дьо Роан никога не били върнати. Това, заедно с разкритията на една от придворните дами на Мария-Антоанета, мадам Дьо Кампан, че кардиналът използвал фалшиви подписи, за да закупи огърлицата, довело до незабавното арестуване на организаторите на измамата и на кардинал Дьо Роан. Случаят е отнесен до [[Парижки парламент|Парижкия парламент]] – необмислен акт, който направил публично достояние клеветите на обвиняемите. Така например в показанията си Дьо Ламот твърди, че кралицата имала сексуална връзка с кардинала. За да си отмъсти на краля за постоянното несъобразяване с решенията на парламента и за да накаже съпругата му за предполагаемия ѝ развратен живот, на [[31 май]] [[1786]] г. събранието оправдава кардинал Дьо Роан, семейство Дьо Ламот са осъдени до живот, а другите участници в аферата получават по-леки присъди. По-голямата част от вината обаче се стоварва върху гърба на кралицата – въпреки че Мария-Антоанета не е замесена в поръчката на огърлицата, всички скандали, в които е било забърквано името ѝ през годините, карат широката общественост да мисли, че и този път кралицата лъже. Тази афера окончателно убеждава французите в развратеността и разсипничеството на кралицата им. След този случай репутацията ѝ никога не се възстановява.{{sfn|Fraser|2001|с=239}}
 
На [[2 ноември]] [[1785]] г. Мария-Антоанета навършва тридесет години. Кралицата започва да обновява гардероба си с по-прилично облекло. Появяват се и признаци на бременност, които я карат да се притеснява за здравето си, тъй като е родила само преди няколко месеца. Стресът, натрупан от аферата с огърлицата, оказва влиянието си и на [[9 юли]] [[1786]] г. Мария-Антоанета ражда преждевременно втората си дъщеря [[Софи Елен Беатрикс]]. Страховете на кралицата се оправдават, само няколко месеца след раждането тя започва да страда от дихателни проблеми.{{sfn|Fraser|2001|с= 240, 244 – 245}}
 
=== 1786 – юли 1789 ===
Ред 113:
Кралицата се опитва да води пропаганда в своя защита, представяйки се за грижовна майка, отдадена на грижите за децата си, както е изобразена върху един портрет от [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], представен в Кралската академия през август [[1787]] г. Стратегията на Мария-Антоанета обаче е провалена от последвалата през същата година смърт на дъщеря ѝ Софи. Освен това по това време от затвора успява да избяга Жана дьо Ламот-Валоа, която успява да се добере до [[Англия]], където публикува множество скандални слухове за френската кралица.
[[Файл:Marie Antoinette and her Children by Élisabeth Vigée-Lebrun.jpg|мини|350px|Мария-Антоанета с децата си, 1787. Худ. Елизабет Виже-Льо Брюн. София, която е била нарисувана в детската люлка, е заличена от платното след смъртта ѝ.]]
Политическата ситуация през [[1787]] г. става изключително напрегната, когато събранието на нотабилите е разпуснато. На [[11 ноември]] [[1787]] г. напрежението кулминира, след като кралят се опитва да използва правото си на [[lit de justice]], за да прокара свои законопроекти за нови данъци. Опитът отново е неуспешен, след като той среща острата критика на Орлеанския херцог. Майският едикт от [[8 май]] [[1788]] г. също среща публично неодобрение. Общественият натиск върху краля да свика [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] най-накрая дава резултат и с декрети от [[8 юли]] и [[8 август]] [[1788]] г. той най-накрая свиква Генералните щати на Франция – национален представителен орган, който за последно заседавал през [[1614]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=258 – 259}} Мария-Антоанета по това време е заета с грижите си за влошаващото се здраве на дофина, който се разболява от [[туберкулоза]]. Тя обаче притежава личен принос за връщането на [[Жак Некер]] на поста финансов министър на [[26 август]] [[1788]] г. въпреки опасенията си, че това допълнително ще ѝ навреди, ако опитите на Некер за реформиране на държавните финанси не успеят. Опасенията ѝ започват да се сбъдват, след като през зимата на 1788 – [[1789]] г. цената на хляба във Франция се покачва. Здравето на дофина се влошава допълнително, а през април [[Луи XVI]] едва не умира, след като пада от покрива.
 
„''Ела, Леонард, оправи ми косата, трябва да съм като актриса, излизам пред публика, която ще ме освирка''“ са думите на кралицата, отправени към фризьора ѝ, преди тя да се приготви за тържествената меса на [[4 май]] по случай първото заседание на Генералните щати. Мария-Антоанета знае, че аплодисментите на тълпите ще бъдат за Орлеанския херцог, който през зимата е раздавал пари и хляб на гладуващите, а за нея ще останат само освиркванията. През целия месец май, по време на заседанията на Генералните щати, които преминават в спорове между представителите на трите съсловия за начина на гласуване, Мария-Антоанета няма време за политика. Здравето на сина ѝ се влошава изключително бързо и на [[4 юни]] [[1789]] г. в замъка в Мудон принцът умира в ужасни мъки в прегръдките на майка си. Неговата смърт, която при обикновени обстоятелства би била повод за национален траур, остава почти незабелязана от общественото мнение, което се интересува повече от следващото заседание на Генералните щати и решаването на хлебната криза. Въпросът за начина на гласуване в Генералните щати вече се разисква повече от месец, когато на [[17 юни]] [[1789]] г., изчерпали търпението си в безкрайни спорове около един по същество процесуален въпрос, депутатите от [[третото съсловие]] се провъзгласяват за [[Учредително събрание (Франция)|Национално събрание]], показвайки, че не признават съсловното деление във Франция. Нарушението на традиционната процедура на вземане на решения в Генералните щати е причина кралят да съсредоточи кралските войски в околностите на Версай с цел да сплаши депутатите и да ги принуди да спазват вековната традиция. На [[20 юни]] залата, в която се провеждат заседанията, посреща депутатите със заключени врати. Затова депутатите от Националното събрание се събират в съседната зала за игра с топки, където полагат клетва, че няма да отстъпят, докато не приемат [[конституция]]. Тези събития са основна тема в разговорите на повечето французи, докато Мария-Антоанета скърби за покойния си син.{{sfn|Fraser|2001|с=274 – 278}}
 
=== Френската революция ===
Ред 145:
На [[21 септември]] [[1792]] г. монархията официално е отменена и е обявена [[Първа френска република|Първата френска република]]. Започва и подготовка за съдебен процес срещу краля, наричан вече просто „Луи Капет“. Обвинен в измяна към републиката, [[Луи XVI]] е отделен от семейството си и през декември [[1792]] г. е изправен пред [[Конвент]]а, който се самопровъзгласява за съдебен трибунал. Признат за виновен, кралят е осъден на смърт чрез гилотиниране и е екзекутиран на [[21 януари]] [[1793]] г. Кралицата, която вече е „вдовицата Капет“ след екзекуцията на съпруга ѝ, изпада в дълбок траур и отказва да се храни. Единствен смисъл на живота ѝ оттук нататък стават грижите за живота на децата ѝ. Това, което Мария-Антоанета не знае, е обявяването на сина ѝ за крал на Франция под името [[Луи XVII]] от емигриралите роднини на кралското семейство, а [[Шарл X|граф дьо Прованс]] се обявява за негов [[регент]]. Освен това здравето на Мария-Антоанета започва бързо да се влошава. Въпреки лошото здравословно състояние на Австрийката, въпросът за по-нататъшната ѝ съдба заема централно място в заседанията на Конвента след смъртта на Луи XVI. Мнозина настояват за нейната смърт, докато други предлагат тя да бъде предадена на австрийците срещу пленени френски войници или да бъде разменена срещу огромен откуп от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Томас Пайн пък агитира за заточение в [[Америка]]. През април [[1793]] г. е сформиран [[Комитет за обществено спасение]] и хора като [[Жак-Рене Ебер|Жак Ебер]] започват да настояват за съдебен процес и срещу Мария-Антоанета. След като към края на май [[1793]] [[жирондинци]]те са отстранени от властта, започват да се чуват призиви за „превъзпитание“ на дофина в духа на идеите на революцията. На [[3 юли]] 1793 г. дофинът е отделен от Мария-Антоанета и е поверен на грижите на един обущар. Това е поредният удар върху бившата кралица, която е силно привързана към сина си, но сега може да го вижда само през прозореца на килията си, докато той се разхожда в двора на затвора.
[[Файл:Marie Antoinette being taken to her Execution, 1794.jpg|250px|мини|Отвеждат Мария-Антоанета до мястото на екзекуцията. 1794]]
На [[1 август]] вдовицата Капет е преместена от Тампл в [[Консиержери]]{{sfn|Bos|2006|с=11}} като затворник номер 280. На [[14 октомври]] [[1793]] г.{{sfn|Bos|2006|с=11}} бившата кралица е изправена пред наказателен трибунал по обвинения в държавна измяна, организиране на отвратителни оргии във Версай, отклоняване на средства от държавната хазна в полза на Австрия и опит за убийство на Орлеанския херцог. За разлика от съпруга ѝ, на когото е било дадено време да подготви защитата си, делото на кралицата е манипулирано от [[якобинци]]те и тя има по-малко от ден, за да подготви своята защита. Поведението на Мария-Антоанета по време на процеса е съвсем спокойно. С блестящите си отговори в своя защита тя впечатлява присъстващите в залата, които очаквали да видят една празноглава жена. Най-сериозното обвинение, отправено срещу Мария-Антоанета, е че заедно с [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]] тя е блудствала с малолетния си син. Като доказателство за това обвинението представя изтръгнатите с насилия показания на малкия Луи-Шарл, който уж доброволно обвинил майка си. Мария-Антоанета реагира остро, произнасяйки толкова емоционална реч, че присъстващите в залата жени започнали да апелират в нейна защита.
 
Тъй като изходът на процеса срещу бившата кралица на Франция е предварително решен в Комитета за обществено спасение, никой не е изненадан, че в ранната сутрин на [[16 октомври]] [[1793]] г. тя е призната за виновна и е осъдена на смърт чрез гилотиниране.{{sfn|Bos|2006|с=11}}
Ред 158:
Мария-Антоанета е екзекутирана по-късно на същия ден, в 12:15 ч. – облечена в семпла бяла рокля – две седмици и половина, преди да навърши 38 години. Свидетелите на [[екзекуция]]та са впечатлени от спокойния вид и самообладанието, с които Мария-Антоанета изминава пътя до [[гилотина]]та. „Мосю, моля да ме извините. Не го направих нарочно.“ са последните думи, които тя отправя към един мъж, когото неволно настъпва, преди да бъде гилотинирана. Тялото ѝ е погребано в необозначен гроб в гробището Мадлен в [[Париж]].
 
На [[15 януари]] [[1815]] г., след [[Реставрация на Бурбоните|реставрацията на Бурбоните]] във Франция, телата на Мария-Антоанета и Луи XVI са ексхумирани по нареждане на граф Дьо Прованс, сега [[Луи XVIII]], и са препогребани подобаващо на [[21 януари]] в гробницата на френските крале в катедралата [[Сен Дени (базилика)|„Сен Дени“]] в [[Париж]].
 
== Семейство ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мария-Антоанета“.