897 357
редакции
м (overlinking) |
м (overlinking) |
||
[[Файл:Antoninianus Tacitus-s3315-light.jpg|мини|ляво|255px|[[Антониан]] на Тацит, отбелязващ победата над [[готи]]те]]
За Тацит биографите му споменават, че имал скромен и мек характер, въпреки че много от действията му показват решителност. Веднага след възкачването си на трона Тацит назначава своя брат [[Флориан]] за [[преториански префект]], арестува и лично наказва убийците на Аврелиан, който е обожествен от Сената по негово настояване. След тези ходове, целящи да гарантират личната му сигурност и благоразположението на войниците, Тацит се отправя на изток, за да оглави легионите. Налага се да воюва с [[алани]]те,
Шест месеца след качването му на престола, Тацит умира в Тиана, [[Кападокия]], през юни 276 година. Според едни източници ([[Евтропий]], [[Аврелий Виктор]]), той починал от треска, съпроводена от психично разстройство, което отдават на напрежението от похода, заедно с напредналата му възраст. Но според други ([[Зосим]]) Тацит е убит от войниците, които искат да избегнат наказание, след като убиват един от корумпираните приближени на императора. Своето огромно състояние завещава на империята. Не получава обожествяване от Сената. За кратко е наследен от брат си Флориан.
|