Мартин Скорсезе: Разлика между версии

[[Шофьор на такси]] (1976 г.) е тъмният, градски кошмар на Скорсезе за бавното настъпване на лудостта при един самотен човек. Филмът утвърждава Скорсезе като режисьор и привлича вниманието към оператора Майкъл Чапман, чийто стил е насочен към високите контарсти, силни цветове и сложни движения на камерата. Главната роля се изпълнява от Робърт Де Ниро като тревожният и психотичен Травис Бикъл. Младата Джоди Фостър прави своя пробив с противоречивата си роля на непълнолетна проститутка, а Харви Кайтел е в ролята на нейния сутеньор.

 

 

[[Шофьор на такси]] печели [[Златна палма]] в Кан през 1976 година и получава четири номинации за Оскар, включително за „Най-добър филм“.

Робърт де Ниро, който вече е близък приятел на Скорсезе, е човекът, който го измъква от депресията като го убеждава да заснеме филма [[Разяреният бик]]. Истинската история на боксовия шампион [[Джейк Ла Мота]] е обсебила Де Ниро от дълго време и той вярва, че само Скорсезе може да направи този филм. 

 

 

Въпреки че сценарият на [[Разяреният бик]] има своите версии от Пол Шрейдър и Мардик Мартин (който по-рано съавторства „Kоварни улици“), завършеният сценарий се различава значително от оригиналния проект на Шрейдър. Той е пренаписан няколко пъти от различни сенаристи, включително Джей Кокс (който по-късно пише заедно със Скорсезе филмите [[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] и [[Бандите на Ню Йорк|Бандите на Ню Йорк)]].

През 1986 г. Скорсезе прави [[Цветът на парите]], продължение на известния филм на [[Робърт Росън]] „The Hustler“ (1961) с [[Пол Нюман]], който участва заедно с [[Том Круз]]. Въпреки че се придържа към утвърдения си стил, който не е комерсиален, Цветът на парите е първият касов филм, достигащ до широката публика на режисьора. Пол Нюман печели „Оскар“, а Скорсезе получава достатъчно влияние, за да си подсигури подкрепа за проект, който му е дългогодишна цел: [[Последното изкушение на Христос]]

 

 

Филмът е трябвало да се заснеме с подкрепата на [[Парамаунт Пикчърс|Paramount Pictures]], но малко преди началото на снимките продуцентите спират финансирането на проекта, притеснени от натиск на различни религиозни групи. В тази несъстояла се версия от 1983 ролята на Исус е била поверена на Ейдън Куин, а певецът [[Стинг]] е бил избран да играе [[Пилат Понтийски]].