Културна хегемония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- pp + pp. )
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Gramsci.png|мини|200px|Марксисткият интелектуалец [[Антонио Грамши]] (1891 – 1937) развива теорията на културната хегемония, за да обясни защо работническите революции, предвидени от Маркс, не са се състояли.]]
 
Понятието '''културна хегемония''' описва [[доминация]]та на [[ръководна класа]] над културно многообразно общество – над неговите [[вярвания]], [[обяснение|обяснения за света]], [[светоусещане]], [[ценности]] и [[нрави]] – по начин такъв, че нейният възглед за света става господстващ мироглед, наложен и възприет като [[социална норма]]. Това се изразява в налагането на всеобщо приета господстваща идеология, която определя социалното, политическо и икономическо [[статукво]] като естествено и неизбежно, вечно и от полза за всички, а не като изкуствена социална конструкция, която носи ползи само за управляващата класа.<ref>[[Алън Бълок|Bullock, Alan]]; Trombley, Stephen, съставители (1999), ''The New Fontana Dictionary of Modern Thought'' Third Edition, pp. 387 – 88.</ref><ref name = "TheColumbia">''The Columbia Encyclopedia'', пето издание. (1994), p. 1215.</ref> Като философски и социологичен термин, етимологията на израза ''културна хегемония'' идва от старогръцката дума ''[[хегемония]]'' ('''водачество''' или '''управление'''), геополитически похват за косвено владичество, в което ''хегемона'' подчинява държави, като затвърждава властта си по-скоро със заплаха за използване на военна сила, отколкото с директно използване на военна сила.<ref>Ross Hassig, ''Mexico and the Spanish Conquest'' (1994), pp. 23 – 24.</ref>
 
== Етимология ==