Микеле Алборето: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м overlinking |
||
Ред 3:
| националност = {{Флагче|Италия|Италия}} [[Италия]]
| роден-дата = {{Дата на раждане|1956|12|23}}
| роден-място = [[Милано]],
| починал-дата = {{Дата на смърт и години|2001|4|25|1956|12|23|1}}
| починал-място = [[Лаузитринг]], [[Германия]]
Ред 25:
Роден в [[Милано]], Алборето учи дизайн, когато започва да се подвизава като автомобилен състезател през [[1976]] в кола проектирана от него самия; нарича я „CMR“ и се състезава в сериите „Formula Monza“, но без успехи. Преминава във [[Формула 3]] през [[1978]] а през [[1979]] финишира трети в F3 сериите. Преминава в Европейския шампионат през [[1980]] където кара за „Ланчия“. През [[1981]] година печели Европейската титла, в резултат на което е привлечен като пилот в [[Минарди]] (Minardi), които по това време се състезават във [[Формула 2]] шампионата. същата година в партньорство с [[Рикардо Патрезе]] печелят състезанието „Шест часа на Уоткинс Глен“ (Watkins Glen Six Hours). Печели една победа за Минарди на пистата „Мизано“, след което прави своят дебют във Формула 1 през [[1981]] [[Голяма награда на Сан Марино|Сан Марино]], зад волана на [[Тирел]].
В периода 1984-1988 г. се състезава за [[Ферари]], като става първият италиански пилот в тима от много години. През [[1984]] година финишира 4-ти в Световния шампионат на Формула 1, печели победа в [[Голяма награда на Белгия|Белгия]] и става един от претендентите за титла през 1985 тодина. Остава втори през сезон [[1985]] година, като шампион става [[Ален Прост]] с [[Макларън]]. През [[1989]] година се завръща в
След като напуска [[Ф1]], през [[1996]] година се състезава в [[Инди 500]] а през [[1997]] година печели [[24-те часа на Льо Ман]] в екип със [[Стефан Йохансон]] и [[Том Кристенсен]] с кола „TWR“ [[Порше]].
| |||