Нанчо Нанчев: Разлика между версии

Роден в Казанлък през 1902 г, баща му Стефан е бил юрист, а майка му Радка - учителка. Завършва средно образование в [[Казанлък]], след което заминава за [[Германия]], където следва електроинженерство, като завършва Висшето техническо училище в [[Мюнхен]] през 1926 г. В Германия се движи в компанията на българските студенти там, сред които братовчед му Дечко Узунов, Райко Алексиев, Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Николай Лилиев.

Професионалната си дейност започва през май 1928 г. като технически ръководител, а по-късно като директор на ТЕЦ „Адрее“ към мина Черно море, Бургаско. Няколко години след сватбата си с Бонка Стайнова от известния казанлъшки род се премества в [[Казанлък]] през 1936, където става технически директор и член на управителния съвет на електроснабдително предприятие Е.А.Д. „Победа“. Взема активно участие в проектирането и строежа на разширението на [[ВЕЦ Енина|водната електроцентрала „Енина“]] и в експлоатацията ѝ. Две години по-късно заедно със съпругата и двете си деца се премества в [[София]], където в следващите години е представител на германска фирма за производство на изкуствени влакна заедно с Васил Баев.