Никола Антонов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 14:
Директор и редактор на вестник „[[Бюлгари (1923 - 1935)|Бюлгари]]“ – орган на МВнР. Заедно с [[Димитър Михалчев]] е поддръжник на идеята за [[Интегрална Югославия]]. От март 1933 г. е назначен за пълномощен министър в [[Анкара]], където е натоварен с преговорите със съветския политически представител там за възстановяване на дипломатическите отношения между [[България]] и [[СССР]].
 
От август 1933 г. е представител на България в [[Общество на народите|Обществото на народите]] в [[Женева]]. Пълномощен министър в [[Москва]] (1936 – 1939), [[Стокхолм]] (1939 – 1942) и в [[Анкара]] (1945 – 1946). Заплашен от преследване от комунистическия режим, е принуден да емигрира в [[Египет]] и [[САЩ]]. През следващите години сътрудничи на американското външно министерство и е сред близките сътрудници на [[Г. М. Димитров]] в емигрантската организация [[Български национален комитет]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 253}}</ref> През 1971 г. се завръща в България.
 
Умира в София 8 години след завръщането си в родината.