България: Разлика между версии

| население-година = 2019

| население = 6 951 482

| население-място = 107-о

| население-градско-място = 56-о

| население-гъстота-място = 103-то

 

Сред най-ранните човешки следи по днешните български земи са откритите в пещерата [[Козарника (община Димово)|Козарника]] неандерталски останки на около 150 000 години.<ref>{{cite journal |last1=Tillier|first1=Anne-Marie|last2=Sirakov|first2=Nikolay|last3=Guadelli|first3=Aleta|last4=Fernandez|first4=Philippe|last5=Sirakova|first5=Svoboda|title=Evidence of Neanderthals in the Balkans: The infant radius from Kozarnika Cave (Bulgaria) |journal=Journal of Human Evolution |volume=111|date=Октомври 2017|issue=111 |pages=54 – 62 |doi=10.1016/j.jhevol.2017.06.002|pmid=28874274}}</ref> [[Праистория|Праисторически]] култури в българските земи включват [[неолит]]ната „[[култура Хаманджия|Хаманджия]]“ и [[Винчанска култура|Винчанската култура]] (6^-о до 3^-то хилядолетие пр.н.е.), [[енеолит]]ната [[култура Варна|култура „Варна“]] (5^-о хил. пр.н.е., и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. В пинадлежащия към култура „Варна“ [[Варненски некропол]] са открити най-ранните златни накити, на възраст около 6000 години, поради което се счита, че именно тази култура дава началото на златообработката.<ref>{{cite journal|url=https://www.academia.edu/371376|title=Development of metallurgy in Eurasia |journal=Antiquity |volume=83 |issue=322 |last1=Roberts |first1=Benjamin W. |last2=Thornton |first2=Christopher P. |year=2009 |publisher=Department of Prehistory and Europe, [[Британски музей]] |page=1015 |accessdate=1 март 2020|quote=In contrast, the earliest exploitation and working of gold occurs in the Balkans during the mid-fifth millennium BC, several centuries after the earliest known copper smelting. This is demonstrated most spectacularly in the various objects adorning the burials at Varna, Bulgaria (Renfrew 1986; Highamet al. 2007). In contrast, the earliest gold objects found in Southwest Asia date only to the beginning of the fourth millennium BC as at Nahal Qanah in Israel (Golden 2009), suggesting that gold exploitation may have been a Southeast European invention, albeit a short-lived one.|doi=10.1017/S0003598X00099312 }}</ref> [[Карановска култура|Карановската култура]] пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров, и е пример за ранно земеделско общество.<ref>{{cite book|last=Gimbutas|first=Marija A.|title=The Gods and Goddesses of Old Europe: 7000 to 3500 BC Myths, Legends and Cult Images|publisher=University of California Press|pages=29 – 32|year=1974|isbn=978-0520019959|url={{Google books|SLACTsmH4aYC|page=29|plainurl=yes}}}}</ref>

 

 

=== Първо българско царство (681 – 1018 г.) ===

 

{{Double image|right|Bulgaria-demography.png|190|Population pyramid of Bulgaria.png|175|[[Крива]] на населението на България за периода 1961 – 2010 г. по данни на [[ФАО]].|Пирамида на населението ([[2011]] г.).}}

 

Населението нараства до върховата си точка по времето на социализма, когато на преброяването през [[1985]] г. населението на третата българска държава възлиза на 8 948 649 души.<ref name="НСИ история">{{cite web|url=http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm|title=Население на България по години – преброявания|publisher=Национален Статистически Институт}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.dw.de/dw/article/0,,15578478,00.html|title=Завръщането на българите|publisher=Deutsche Welle|date=5 декември 2011|accessdate=12 юни 2012}}</ref> След 1989 г. населението започва да намалява значително: до преброяването през 2001 г. то спада до 7 932 984 души, а през 2011 г. е вече 7 364 570 души.<ref name="НСИ история"/>{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=3}} Близо 1,2 милиона българи напускат страната в периода 1990 – 2004 г. в търсене на работа.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/en/will-eu-entry-shrink-bulgarias-population-even-more/a-2287183 | заглавие=Will EU Entry Shrink Bulgaria's Population Even More? |достъп_дата =11 август 2018 |издател=[[Дойче веле]]|дата=26 декември 2006 |език=en }}</ref> Тази тенденция продължава: около 27 000 младежи емигрират всяка година, а в десетилетието след [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|световната финансова криза]] от 2008 г. страната са напуснали 300 000 души на възраст под 30 години.<ref name="dw1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/има-ли-кой-да-работи-в-българия/a-19533159 | заглавие=Има ли кой да работи в България? |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Илчева |първо_име=Мария |дата=8 септември 2016|издател=[[Дойче веле]] |език=bg }}</ref><ref name="dw2">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/под-4-милиона-българи-през-2100-година/a-42543351 | заглавие=Под 4 милиона българи през 2100 година? |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Цеков|първо_име=Николай|дата=12 февруари 2018|издател=[[Дойче веле]] |език=bg }}</ref> Съчетанието от емиграция и вътрешни политически, социални и икономически кризи довеждат България до състояние на остър демографски срив.<ref name="bnr1"/><ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/15/1788241_diankov_podkrepiam_privatizaciiata_na_energetikata_v/|title= Дянков: Подкрепям приватизацията на енергетиката в България|publisher=Капитал|date=15 март 2012}}</ref> Почти една пета от населението е на възраст над 65 години, а близо 60% от пенсионерите живеят под [[праг на бедност|прага на бедността]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.economist.com/europe/2018/01/11/if-hell-is-other-people-bulgaria-is-paradise | заглавие=If hell is other people, Bulgaria is paradise |достъп_дата =11 август 2018|дата=11 януари 2018|издател=[[The Economist]] |език=en }}</ref> Една трета от домакинствата се състоят от само един човек, а над 75% от семействата нямат деца на възраст под 16 години.<ref>{{cite web|url=http://bnr.bg/sites/en/Lifestyle/Life/Pages/1203DemographiccrisisDeepening.aspx |title=Demographic crisis in Bulgaria deepening |publisher=[[Българско национално радио]] |date=12 март 2012 |accessdate=11 август 2018 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131105015344/http://bnr.bg/sites/en/Lifestyle/Life/Pages/1203DemographiccrisisDeepening.aspx |archivedate=5 ноември 2013 }}</ref> През 2017 година се раждат 57 175 деца, най-ниският брой от 1945 година насам.<ref name="bnr1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/en/post/100917894/demographic-catastrophe-in-bulgaria-to-result-in-economic-collapse | заглавие=Demographic catastrophe in Bulgaria to result in economic collapse |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Събев |първо_име=Владимир |дата=9 януари 2018 |издател=[[Българско национално радио]] |език=en }}</ref> България е на едно от последните места в света по раждаемост,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html#bu | заглавие=Country Comparison: Birth Rate |достъп_дата =11 август 2018 |труд=[[CIA World Factbook]] |издател=[[Централно разузнавателно управление]] |език=en }}</ref> а по смъртност се нарежда трета в света,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=9#bu | заглавие=Country Comparison: Death Rate |достъп_дата =11 август 2018 |труд=[[CIA World Factbook]] |издател=[[Централно разузнавателно управление]] |език=en }}</ref> което предопределя бързо намаляване на населението.

* {{cite web |ref={{harvid|НСИ преброяване|2017}}|url=http://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол |title=Население към 31.12.2017 по области, общини, местоживеене и пол |publisher=Национален статистически институт|accessdate=11 август 2018|date=2017}}

* {{cite web |ref={{harvid|НСИ преброяване|2011}}|url=http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf|title=Окончателни резултати от Преброяване 2011|publisher=Национален статистически институт|accessdate=11 август 2018|date=2011}}

* {{cite web |ref={{harvid|Библиотека на Конгреса|1994}}|url=https://cdn.loc.gov/master/frd/frdcstdy/bu/bulgariacountrys00curt_0/bulgariacountrys00curt_0.pdf|title=Bulgaria Country Study|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|accessdate=3 март 2020|date=1994}}