Народен театър „Иван Вазов“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 28:
Докато се строи сградата на Народния театър, трупата изнася своите представления в салона на читалище „Славянска беседа". Сред артистите основатели са [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], [[Васил Кирков]], [[Кръстьо Сарафов]], [[Адриана Будевска]], [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]], [[Атанас Кирчев]], [[Гено Киров]], [[Вера Игнатиева]], Шенка Попова, [[Христо Ганчев]], П. К. Стойчев, Теодорина Стойчева, [[Сава Огнянов]], [[Златина Недева]], Константин Сапунов, Борис Пожаров, Николина Бъчварова, Екатерина и Георги Златареви, Тодорка Бакърджиева и др.
Пиеси поставят [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]] и хърватинът Сърджан Туцич, а по-късно е поканен видният чешки актьор Йозеф Шмаха, който става главен режисьор и артистичен директор на театъра. Освен него, като режисьори поставят спектакли Гено Киров, [[Пенчо Славейков]], [[П. К. Яворов]],
След първите стъпки на Народния театър започва процес на засилен интерес от страна на българските писатели към сценичното изкуство. Създават се едни от най-значимите произведения, превърнали се в класически за българската драматургия: сценичен вариант на „[[Под игото]]“ и „Казаларската царица“ от [[Иван Вазов]], „Вампир“ и „Над безкръстните гробове“ от [[Антон Страшимиров]], „Боян Магесникът“ от [[Кирил Христов]], „Мъжемразка“ от [[Ст. Л. Костов]], „[[В полите на Витоша]]“ от П. К. Яворов и др. Създава се институцията артистичен секретар и артистичен съвет към театъра, пряко отговарящи за връзката с авторите. Поставят се пиеси както от световната класическа драматургия, така и от най-значимите съвременни европейски автори – Стриндберг, Ибсен, [[Антон Чехов|Чехов]].
| |||