Разлика между версии на „Охрана“

2 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Общи промени
м (Общи промени)
 
== Причини за възникването на Охрана ==
[[Файл:Dobrolishta 1943.jpg|мини|ПанахидаПанихида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Македоно-българския комитет през 1943 година.<ref>Илюстрация Илинден, бр. 1 (151), г. 1944, стр.11</ref>]]
[[Файл:Kostur region cheta 1943.jpg|мини|Костурска чета на Македоно-българския комитет, 1943 г.]]
След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската]] война пред [[Анкара]] от войските на [[Ататюрк]], в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с [[българщина]]та. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал [[Йоанис Метаксас]].
 
== Български комитет „Свобода или смърт“ в Костур ==
В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник [[Алдо Вениери]], който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита<ref>„Национално-освободителните„Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>.
 
Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в [[Костур (град)|Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат [[Пандо Макриев]], [[Лука Диманов]] и [[Никола Шестоваров]]. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.<ref>Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412</ref> На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита<ref>„Национално-освободителните„Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски.
 
== Дейност на Охрана ==
* Стојан Киселиновски. Егејскиот дел на Македонија (1913-1989), Скопје, 1990 стр. 133.
* Yiannis D. Stefanidis. Macedonia in the 1940s.Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 64-103. [5]
* [http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“.].
* Χρυσοχόος, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Β'. Η δράση της βουλγαρικής προπαγάνδας, τεύχος Β' 1943-1944“, Ε.Μ.Σ. 15, Θεσσαλονίκη 1950.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1550 Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος - Апоскеп, Костурско"], София, (Семеен архив)