Охрана: Разлика между версии

[[Файл:Dobrolishta 1943.jpg|мини|ПанахидаПанихида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Македоно-българския комитет през 1943 година.<ref>Илюстрация Илинден, бр. 1 (151), г. 1944, стр.11</ref>]]

В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник [[Алдо Вениери]], който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита<ref>„Национално-освободителните„Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>.

Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в [[Костур (град)|Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат [[Пандо Макриев]], [[Лука Диманов]] и [[Никола Шестоваров]]. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.<ref>Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412</ref> На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита<ref>„Национално-освободителните„Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски.

* [http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“.].