Парменион: Разлика между версии

През 330 г. пр. Хр. обаче в [[Дрангиана]] е разкрит заговор за убийството на Александър, в който се предполага, че е замесен и синът на Парменион Филот. По време на съпроводените с мъчения разпити Филот споменава и името на баща си, който по това време е с войските си в [[мидийци|Мидия]] и охранява персийската съкровищница, съдържаща 180 000 таланта. Филот е екзекутиран в Дрангиана, а Александър изпраща хора, които да убият Парменион преди да е узнал за смъртта на сина си. 70-годишният военачалник е убит с коварство, а главата му е изпратена на Александър. Жестокото убийство на Парменион, чието участие в заговора остава недоказано и комуто не е дадена възможност да се защити, поражда недоволство сред македонските войски и Александър е принуден да вземе специални мерки, за да не избухне бунт.<ref>[[Диодор]], XVII, 80; [[Плутарх]], Александър, 48-49; [[Квинт Курций Руф]], VII, 2.</ref>

 

 

{{цитат|Парменион постигнал много успехи без помощта на царя (Александър), докато царят без негова помощ не бил извършил нищо особено значимо. На 70-годишна възраст той изпълнявал с младежки плам задълженията си на военачалник, а често дори тези на редови войник. Бърз в решенията и стремителен в действията, той бил обичан от военачалниците и още по-любим на обикновените войници.<ref>VII, 2.</ref>}}