Сади Карно (физик): Разлика между версии

Изследването на топлината става възможно след изобретяването на [[термометър]]а през [[17 век]], но тя се разглежда главно във връзка с химията и [[медицина]]та. По това време се приема аксиомата за запазване на количеството топлина, което някои разглеждат като отделна [[субстанция]]. В [[метеорология]]та топлината се разглежда като основен фактор при обясняването на [[вятър|ветровете]] и [[морско течение|морските течения]]. Първите физици, които изследват топлопроводността от края на [[18 век]], са [[Бенджамин Томпсън]], [[Пиер-Симон Лаплас]], [[Жан Батист Био]], [[Симеон Дени Поасон]] и [[Жозеф Фурие]].

 

 

В средата на 18 век [[Джеймс Уат]], с цел да намали разпиляването на топлина при последователното нагряване и охлаждане на цилиндъра, започва да кондензира парата в отделен студен цилиндър, докато основният цилиндър остава постоянно топъл. Освен това той използва горещата пара за връщане на буталото, като по този начин още повече намалява загубата на топлина. Уат забелязва също, че може да се реализира значителна икономия, ако се прекрати притокът на пара преди пълното преместване на буталото и се използва нейното разширение.<ref name=Cardwell/> От друга страна той смята, че използването на машини с високо [[налягане]] е твърде опасно за практическа употреба.