Евксиноград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 43:
През 1884 г., когато дворецът е в груб строеж, по покана на княз Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Петцолд, парков директор на принца на Нидерландия. В продължение на две години той проучва климат, терен, местна флора, засажда първите кедри.
Модерният дворец и градините му са дело на княз [[Фердинанд I]]. Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект [[Виктор Румпелмайер]] във френски шато-стил „[[Луи XIII]]“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект [[Херман Майер]] с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те г. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението. Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на втория са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд I.
Избата на двореца е създадена още през 1891 г. за нуждите на княз [[Фердинанд|Фердинанд_I]], семейството и височайшите му гости. Тя заема 2 нива под земята и произвежда високо-качествени евксиноградски бели [[вино|вина]] (12 вида) и [[коняк]] (7 вида), сред които и прочутия „евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България.
| |||