Седемте срещу Тива: Разлика между версии

По време на битката [[Капаней]] е убит като наказание за своето светотатство с мълния, хвърлена от [[Зевс]]. Съпругата му Еванде се хвърля в горящата клада, а Мегарей се самоубива, заради пророчеството на [[Тирезий]], че самоубийството на тиванин (жител на [[Тива]]) ще спаси града.

 

 

Заради славата на трагедията на [[Софокъл]] – [[Антигона (Софокъл)|„Антигона“]], краят на „Седемте срещу Тива“ бил пренаписан почти петдесет години след Есхиловата смърт. [[Есхил]] написал края с искрено съжаление за мъртвите братя, но днес този завършек служи за въведение в [[Антигона (Софокъл)|„Антигона“]] – появява се пратеник, който съобщава, че има забрана [[Полиник]] да бъде погребан, сестра му [[Антигона]] обаче заявява намерението си, че ще престъпи тази заповед. [[Файл:Eteocles and Polynices - Project Gutenberg eText 14994.png|мини|300px|Отнасяне на телата на мъртвите братя [[Етеокъл]] и [[Полиник]], by Alfred Church]]

[[Есхил]] постоянно напомня на атиняните, че дори безсмъртните богове са безсилни пред Съдбата. Трилогията „Едиподея“, поставена в една от щастливите години на атинската държава, напомня на гордите с успехите си атиняни, че нищо не е вечно, че опасности дебнат отвсякъде, че не бива да се предизвиква Съдбата. Вината на героя в старогръцката трагедия винаги е резултат от несъобразяване със Съдбата. Престъпването на предначертаното, нарушаването на наследствения ред е [[хюбрис]], светотатство.

 

 

== Преводи ==