Семьон Челюскин: Разлика между версии

През 1735 г. участва във [[Велика северна експедиция|Втората камчатска експедиция]] като [[щурман]] в плаването на [[Василий Прончищев]] и [[Харитон Лаптев]] на корабчето „Якутск“. След смъртта на Прончищев на 29 август 1736 г. Челюскин става капитан на „Якутск“ и експедицията се установява на зимуване в устието на река [[Оленьок]]. През декември завършва съставянето на картата на изследваното от Прончищев крайбрежие и обработката на събраните материали и на 14 декември с еленови впрягове се отправя за [[Якутск]], където пристига едва на 28 юли 1737 г. В края на лятото същата година боцманът Василий Медведев докарва кораба в Якутск.

 

 

На 5 декември 1741 г. предприема поход от Туруханск до устието на Хатанга, като минава покрай платото [[Путорана]] и на 3 април 1742 г. се отправя на север, като изследва източния бряг на полуострова. На [[8 май]] [[1742]] г. открива най-северната точка на [[Азия]] ({{coord|77|43|N|104|15|E|}}) – нос, наименуван впоследствие на неговото име [[Челюскин (нос)|Челюскин]]. Оттам изследва брега на п-ов Таймир на югозапад от носа до 76º 42` с.ш. и по [[Енисей]] на 20 юли пристига в Туруханск.