Уикипедия

Септемврийско въстание: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м overlinking
Ред 27:
Така след свалянето на земеделците с [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 година и при последвалите го опити за въоръжена съпротива на земеделците (т.нар. [[Юнско въстание]]) ръководството на БКП заема позиция на неутралитет. По думите на висшия комунистически функционер и тогавашен генерален секретар на [[Коминтерн]]а [[Васил Коларов]] „за БКП ръководителите на БЗНС са представители на селската буржоазия“, а според бъдещия партиен водач [[Георги Димитров]] „става дума за перипетия между буржоазни сили“. Централният комитет на партията дори се разпорежда комунистите по места, които в някои случаи се включват в действията на земеделците, да се разграничат от тях.{{hrf|Фосколо|2013|48}}
 
Междувременно още дни след преврата [[Коминтерн]]ътКоминтернът осъжда остро неутралитета на БКП, критикуван от [[Григорий Зиновиев]], [[Карл Радек]] и особено от [[Йосиф Сталин]], който дори призовава за „съд над компартията в България или над нейните ръководители“.{{hrf|Фосколо|2013|50}} Коминтернът сравнява преврата с [[Корниловски пуч|Корниловския пуч]] в [[Русия]] и [[Каповски пуч|Каповския пуч]] в [[Германия]] и издава указания за организиране на въстание и обща стачка, а, за да приведе в изпълнение това решение, в България пристига Васил Коларов.{{hrf|Недев|2007|142}} В стратегията на Коминтерна по това време България заема важно място, заради относително добрите позиции на местната комунистическа партия, която може да се използва за дестабилизиране на Балканите, като подготовка за по-мащабни акции в [[Централна Европа]] и най-вече в [[Германия]].{{hrf|Фосколо|2013|50 – 51}}{{hrf|Троцкий|1924|221}}
 
След няколкоседмичен арест за нередовни документи, Коларов пристига в [[София]] в началото на август, последван от друг емисар на Коминтерна, [[Александър Абрамович]]. На продължително заседание на Централния комитет на БКП (т.с.) от 5 до 7 август те успяват да убедят неговите членове, с изключение на [[Тодор Луканов]] (лидерът на партията [[Димитър Благоев]] е тежко болен и не участва в заседанието), да променят рязко курса на БКП, започвайки бърза подготовка за въоръжена акция.{{hrf|Фосколо|2013|53 – 54}}
Ред 80:
Възможностите на БКП за провеждане на въстанието са силно ограничени от въведеното военно положение и масовите арести на комунистически активисти непосредствено преди неговото начало. Действията на комунистите са ограничени регионално и не намират масова подкрепа сред привържениците на сваления БЗНС. В голяма част от страната дори комунистите не посрещат с ентусиазъм идеята за въстание,<ref>Грънчаров, Стойчо и Елена Стателова. пос. съч., с. 405</ref> като до въоръжени действия не се стига в големите градове – [[София]], [[Варна]], [[Бургас]], [[Пловдив]], – където са съсредоточени повечето от привържениците на [[БКП]]. Така правителството има възможност да използва големите войскови части в тези градове срещу въстанието в селските райони.
 
Въпреки специалните усилия на БКП за агитация сред българските войници, армията застава изцяло на страната на правителството, макар че повечето войници произхождат от бедни селски семейства, традиционно симпатизиращи на [[БЗНС]] и [[БКП]]. В мемоарите на Веселин Бранев е описана следната история: Полковник Борис Бракалов, герой от войните, човек с леви идеи, разбрал за подготвяното въстание, на среща с Димитров и Коларов им предлага да мине на тяхна страна с всичките командвани от него войскови части. Димитров и Коларов му отказват.<ref>[http://liternet.bg/publish20/v_branev/sledeniat.htm Следеният човек. Спомени, предизвикани от документи]. Веселин Бранев, София: Фама, 2007</ref> Железниците на страната, в които през предишните години избухват едни от най-големите стачки, по време на въстанието функционират успешно, ръководени от социалдемократическия министър [[Димо Казасов]].
 
== Последици ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Септемврийско_въстание“.