Симитлийска котловина: Разлика между версии

Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините [[Рила]] на североизток, [[Влахина]] на запад, [[Пирин]] на югоизток и [[Крупнишки рид|Крупнишкия рид]] на [[Малешевска планина]] на югозапад. На север чрез [[Орановски пролом|Орановският пролом]] се свързва с [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]], а на юг чрез [[Кресненски пролом|Кресненският пролом]] – със [[Санданско-Петричката котловина]]. Максималната ѝѝ дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км². Средна надморска височина 360 м.

Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на [[кафяви въглища]] и множество горещи минерални извори]<ref>[http://www.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko_op.htm Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма]</ref> в района на град [[Симитли]]. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално [[Крупнишко земетресение|земетресение]] през 1904 г.). Релефът и&#768;ѝ е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на [[Струма]] – [[Градевска река]], [[Стара река (приток на Струма)|Стара река]], [[Сушичка река]] и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.

В средата на котловината е разположен град [[Симитли]], а в северната и южната и&#768;ѝ част още 5 села: [[Железница (Област Благоевград)|Железница]], [[Крупник]], [[Полена]], [[Полето]] и [[Черниче]].

Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] – [[Благоевград]] – [[Кулата]].