Софийско-пловдивска епархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м overlinking |
||
Ред 71:
| {{{Основател|Папа [[Климент VIII]]}}}
|-
| align="center" colspan="2" | [[Файл:Clem8.jpg|дясно|280 px|Папа
|-
|}
Ред 108:
През 1643 г., по предложение на архиепископ Богдан, Конгрегацията създала [[Марцианополска архиепископия|Марцианополската архиепископия]] с постоянно седалище [[Силистра|Доростол]] (Силистра) и за първи неин архиепископ бил въздигнат [[Марко Бандулович]]. Под юрисдикцията на новата архиепископия били отдадени [[Добруджа]], Северното причерноморие, [[Молдова]], както и католиците от Никополско. За софийския архиепископ останали [[Влашко]], северозападните и западнобългарските части от стария сердикийски епископски диоцез и павликяните в [[Пловдивско]].
Бандулович не посмял да се настани в [[Силистра]], определена за негов център и останал в [[Бакъу]] (
Освен, че бил в основата на създаването на такава разгърната структура на Католическата църква, софийският архиепископ Петър Богдан укрепил добре собствената си епархия и управлявал дълбоко почитан от своите верни до смъртта си през 1674 г.
Ред 115:
През 1676 г. за епископ е бил избран [[Стефан Княжевич]]. През следващата година той издействал францисканската кустодия, основана на българските земи, да бъде въздигната в статут на ''религиозна провинция''. Българската францисканска провинция продължила да съществува почти цял век с обхват освен земите из Българско, още и на тия във [[Влашко]] и [[Трансилвания]].<ref name="elenkov" />
По време на управлението на Княжевич, през 1688 г. избухнало [[Чипровското въстание]]. С унищожението на архиепископското седалище [[Чипровци]], архиепископът споделил съдбата на миряните си и минал с тях през [[Дунава]] към
==== Възстановяване на епархията в Пловдивско в началото на XVIII в. ====
Ред 154:
В началото на 1950 г. свещеник [[Симеон Коков]] е смятан за предполагаем наследник на вече боледуващия софийско-пловдивски епископ [[Иван Романов]]. Държавата се опитва да диктува избирането на следващия католически епископ на Софийско – Пловдивския апостолически викариат прилагайки подхода „разделяй-и-владей“ (devide et impera). Изострят се противоречията между преди това титулувания администратор на епархията – [[Богдан Добранов]] и Симеон Коков.
На 4 декември 1960 г., с разрешение на Комитета за изповеданията и в съответствие с по-старо разпореждане на [[Свети престол|Светия Престол]], епископ [[Кирил Куртев]] ръкополага
На 22 юли 1975 г. [[Богдан Добранов]] е официално обявен за апостолически викарий на Софийско-пловдивската епархия, като приемник на монсиньор Симеон Коков.
Ред 232:
През 1721 г. епископ [[Марко Андрияши]] съобщава за католици в [[Ямбол]] и [[Стара Загора]].
След [[Освобождението]] в епархията възникват три градски католически енории – в
* [[Ямбол]]ската енория [[Пресвето сърце Исусово (Ямбол)|„Пресвето сърце Исусово“]] е основана през 1888 г., тя е наброявала 100 – 120 католици от западен обред. Първи там пристигат от Одрин монахини облатки от женското разклонение на ордена, които поставят началото на девическо начално училище и пансион. Почти едновременно с тях идват и [[Успенци (конгрегация)|успенците]] от [[Пловдив]], които отварят училище за момчета и поставят началото на Ямболската мисия. На 7 юли 1890 г. Жул Бутри, първият началник на мисията, купува една къща в непосредствена близост до сградата на тогавашното околийско управление, която е приспособена за църква „Пресвето Сърце Исусово" и училище. Първи свещеник е [[Иван Пищийски]] от [[Раковски (град)|Калъчлии]]. С течение на времето училището на успенците се оформя като нисша духовна семинария (прогимназия) с преподаване на френски и български език. Успешно напредва и дейността на сестрите успенки-облатки, които поддържат девическо училище със собствен параклис, посветен на „Св. Тереза на Младенеца Исус“.<ref name=":1" />
| |||