Станислав Сташиц: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 24:
От 1789 до 1805 г. изследва район с площ около 1,1 млн. км<sup>2</sup> – от [[Балтийско море]] до [[Дунав]] и от 16º и.д. до [[Днепър]], в резултат на което през 1815 г. издава карта на изследвания район.
Картира целите [[Карпати]] (1500 км), в т.ч. [[Карпати|Малките Карпати]] (761 м, северно от [[Братислава]]), [[Карпати|Белите Карпати]] (568 м), [[Мала Фатра]] (1711 м), [[Татри|Високите Татри]] (2563 м), [[Татри|Ниските Татри]] (2045 м), [[Словашки Рудни планини|Словашките Рудни планини]] (1480 м), възвишенията между реките [[Ваг]] и [[Грон]] (леви притоци на
В [[Карпати|Източните Карпати]] на картата се появяват хребетите [[Карпати|Лесисти Карпати]] и [[Келиман]]. Картира и части от [[Карпати|Южните Карпати]] (270 км), в т.ч. [[Фегераш]] (2543 м) и Банатските планини. Между 46 – 47º с.ш. и 22 – 24º и.д. окунтурява планината [[Апусени]] (Западно-Румънски планини, 1848 м) и [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]] между тях и [[Карпатите]].
Между
В Полша на неговата карта се появяват възвишения между [[Балтийско море]] и река [[Нотец]], [[Малополско възвишение|Малополското възвишение]] (18 – 20º и.д.), Свентокшиското възвишение (611 м).
Ред 38:
От 1800 г. Сташиц е член на Дружеството на приятелите на науката (на полски: ''Towarzystwo Przyjaciół Nauk'') във [[Варшава]], а от 1808 г. е негов председател. По негова инициатива през 1820 – 1823 г. е построен дворец, който става резиденция на Дружеството. от това Дружество води началото си Полската академия на науките, която е разположена в този дворец.
Сташиц умира на 20 януари 1826 г. във
== Източници ==
| |||