Евгений Каравиас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
През юни 1813 година заема [[Анхиалска епархия|митрополитската катедра]] в черноморския град [[Анхиало]]. В 1816 - 1818 година Евгений Анхиалски е член на Светия синода на Вселенската патриаршия в Цариград. Тук неговият роднина [[Василис Каравиас]] го посвещава на тайното революционно общество [[Филики Етерия]].<ref name="Φωτιάδης"/>
 
Избухването на гръцкото въстание в 1821 година заварва митрополит Евгений в Анхиало. Той е сред малцината свещеници, които отказват да подпишат анатемата на революцията и на [[Александър Ипсиланти]], провъзгласена от Вселенската патриаршия и да я прочете публично, когато турците поискват това от него. Арестуван е от османските власти и затворен в Цариград заедно с митрополитите [[Йосиф Андонопулос|Йосиф Солунски]], [[Доротей Пройос|Доротей Одрински]], [[Григорий Деркоски]], [[Дионисий Калиархис|Дионисий Ефески]], [[Атанасий Каридис|Атанасий Никомидийски]] и Йоаникий Търновски. Митрополитът отказва да отговаря на въпросите на турците с думите: „Не отговарям на варварина, за да спася живота си. Нека ме остави на мира.“
 
На Великден, 10 април 1821 година, той е обесен на централната врата на Вселенската патриаршия заедно с патриарх Григорий V Константинополски и митрополитите [[Дионисий Калиархис|Дионисий Ефески]] и [[Атанасий Каридис|Атанасий Никомидийски]].<ref name="Φωτιάδης"/>
 
== Бележки ==