Стефан Урош I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 22:
}}'''Стефан Урош I''' е [[Сърбия|сръбски]] крал от династията на [[Неманичи]]те, наследил на престола брат си [[Стефан Владислав]] и управлявал [[Сърбия]] от [[1243]] до [[1276]] г.
Стефан Урош I е най-малкият син на първия рашки крал [[Стефан Първовенчани]] и [[Анна Дандоло]], внучка на венецианския дож [[Енрико Дандоло]]. Получава сръбската корона през [[1243]] г., след като брат му
Възцаряването на Стефан Урош I съвпада с началото на упадъка на могъщите балкански съседи на Сърбия – [[Втора българска държава|България]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]], което помага на сръбското кралство да се издигне до влиятелна политическа сила на [[Балкани]]те. Стефан Урош I допринася за това издигане на страната си, полагайки непрекъснати грижи за ускоряване на стопанското развитие на Рашка. По негова покана от [[Унгария]] пристигат саксонски миньори, които да развиват рудодобива от сребърните мини в [[Бръсково]] и [[Рудник]]. На преселниците е дадено правото на собствено самоуправление и свободно изповядване на [[католицизъм|католицизма]].
Ред 28:
Стефан Урош I засилва и търговските връзки на страната си с далматинските градове [[Дубровник]] и [[Котор]]. Увеличаващите се сребърни добиви и нарастването на търговския оборот са причина за отсичането на по-големи емисии сребърни монети.
Управлението на Стефан Урош I е белязано и от няколко войни, които кралят води срещу своите съседи. През 1252-1253 г. Стефан Урош I воюва срещу Дубровник, а опитите му да установи властта си над [[Захумлие]] довеждат до завладяването на тази област от [[Кралство Унгария|Унгария]], на която местният жупан е [[васал]]. Към това се прибавя и антисръбския съюз, който
Към края на управлението си Стефан Урош I успява да ликвидира автономията на Захумлие, чиито [[жупан]]и престават да се избират от местната аристокрация. Опитвайки се да засили централизацията на властта в държавата Стефан Урош I отказва да даде самостоятелно [[апанаж]]но владение на сина си Стефан Драгутин, известен с [[угри|угрофилските]] си настроения, което отчуждава баща и син един от друг. Конфликтът между тях ескалира и Урош I вероятно решава да лиши най-големия си син от престолонаследието, обявявайки по-малкия си син [[Стефан Милутин]] за свой наследник. В резултат през [[1276]] г. Стефан Драгутин въстава срещу баща си и с помощта на унгарските си роднини успява да го детронира. Стефан Урош I е принуден да се оттегли в манастира [[Сопочани]], където умира през [[1277]] г.
|