Евгений Каравиас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
Избухването на гръцкото въстание в 1821 година заварва митрополит Евгений в Анхиало. Той е сред малцината свещеници, които отказват да подпишат анатемата на революцията и на [[Александър Ипсиланти]], провъзгласена от Вселенската патриаршия и да я прочете публично, когато турците поискват това от него. Арестуван е от османските власти и затворен в Цариград заедно с митрополитите [[Йосиф Андонопулос|Йосиф Солунски]], [[Доротей Пройос|Доротей Одрински]], [[Григорий Деркоски]], [[Дионисий Калиархис|Дионисий Ефески]], [[Атанасий Каридис|Атанасий Никомидийски]] и [[Йоаникий Търновски]]. Митрополитът отказва да отговаря на въпросите на турците с думите: „Не отговарям на варварина, за да спася живота си. Нека ме остави на мира.“
На Великден, 10 април 1821 година, след обесването на патриарх Григорий V на централната порта на Вселенската патриаршия, турците обесват Евгений Анхиалски, Дионисий Ефески и Атанасий Никомидийски в различни точки на града. Евгений е обесен на Галатската порта до Галатския мост. И тримата носят надписи, че са предатели и отстъпници. Телата им са оставени да висят три дни, след което са обезглавени, влачени от мюсюлманска и еврейска тълпа по улиците и хвърлени в морето. Няколко дни по-късно телата им са извадени от християни и погребани някои в Ептапиргио, а други на близкия остров. На 3 юни 1821 година са обесени в различни части на града и останалите митрополити - Йоаникий Търновски в Арнауткьой, Доротей Одрински в Мега Ревма, Йосиф Солунски в Неохори и Григорий Деркоски в Терапия.<ref name="Φωτιάδης"/>
== Бележки ==
| |||