Филики Етерия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
През [[1818]] г. седалището на „Филики Етерия“ се измества от Одеса в [[Цариград]], а смъртта на Скуфас е тежка загуба за организацията. Останалите основатели се опитали да намерят видна личност, която да поеме водачеството, която да донесе престиж и свеж въздух в дружеството. В началото на 1818 г. те се срещат с [[Йоан Каподистрия]], който не само отказва, но и по-късно пише, че „Филики Етерия“ е виновна за безпорядъка в Гърция. Най-накрая, след много проведени разговори, [[Александър Ипсиланти]] поема водачеството на етеристите през април [[1820]] г.
 
== Българи участници ==
== Участници ==
По-долу са изброени някои от дейците на Гръцкото възраждане (просвещение): учители, преводачи, автори на учебници и на трудове по философия и история. Със своето дело допринасят твърде много за преустройството на образователната система на Балканите и за разпространението на идеите на Европейското [[Просвещение]]:
 
* Просветители в [[Измир|Смирна]] – Григориос Сарафис (Григорий Сарафа), Естатиос Петру (Евстатий), Вениамен Лесбоски (Вениамин), [[Теофилос Каирис]] (Каири) (учител на [[Константин Фотинов]])
* Просветители на о-в [[Хиос]] – [[Константинос Икономос]] (Константин Иконому), [[Константинос Кумас]] (Кума), Стефанос Икономос (Стефан Иконому)
* [[Неофитос Вамвас]], [[Константинос Вардалахос]]
 
Сред участниците във „Филики Етерия“ има и много българи от [[Молдова]] и [[Украйна]]. Някои офицери от разпуснатата [[Българска земска войска]] се включват в организирането на въстанически отряди, а търговци, като [[Васил Априлов]] и [[Николай Ст. Палаузов|Николай Палаузов]], правят значителни дарения за организацията, а други българи като [[Сава Бимбаши]] и [[Индже Войвода]] са най-значимите ѝ военни командири.<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 225 | isbn = 954-322-019-0}}</ref>