Софийско-пловдивска епархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 108:
През 1643 г., по предложение на архиепископ Богдан, Конгрегацията създала [[Марцианополска архиепископия|Марцианополската архиепископия]] с постоянно седалище [[Силистра|Доростол]] (Силистра) и за първи неин архиепископ бил въздигнат [[Марко Бандулович]]. Под юрисдикцията на новата архиепископия били отдадени [[Добруджа]], Северното причерноморие, [[Молдова]], както и католиците от Никополско. За софийския архиепископ останали [[Влашко]], северозападните и западнобългарските части от стария сердикийски епископски диоцез и павликяните в [[Пловдивско]].
 
Бандулович не посмял да се настани в [[Силистра]], определена за негов център и останал в [[Бакъу]] (Молдова). Поради това все не му стигало време и възможности да посещава подведомствените му верни от [[Никопол]]ско, които и започнали да негодуват срещу владиката си. През 1648 г. се приело за уместно да бъдат обособени те с католиците от [[Влашко]] в отделна епархия и така се учредила [[Никополска епархия|Никополската католическа епархия]], чиито първи епископ станал [[Филип Станиславов]]. С това била възстановена древната Никополска епархия.<ref name="elenkov" />
 
Освен, че бил в основата на създаването на такава разгърната структура на Католическата църква, софийският архиепископ Петър Богдан укрепил добре собствената си епархия и управлявал дълбоко почитан от своите верни до смъртта си през 1674 г.
Ред 232:
През 1721 г. епископ [[Марко Андрияши]] съобщава за католици в [[Ямбол]] и [[Стара Загора]].
 
След [[Освобождението]] в епархията възникват три градски католически енории – в Ямбол, [[Сливен]] и [[Стара Загора]]. И трите дължат появата си на построяването на железопътна линия, която привлича чужди работници и служители, някои от които се установяват трайно в споменатите градове и сключват бракове с българки. Друга характерна особеност за католическите общности в тези градове е, че в тях има и униати.<ref name=":1" />
 
* [[Ямбол]]ската енория [[Пресвето сърце Исусово (Ямбол)|„Пресвето сърце Исусово“]] е основана през 1888 г., тя е наброявала 100 – 120 католици от западен обред. Първи там пристигат от Одрин монахини облатки от женското разклонение на ордена, които поставят началото на девическо начално училище и пансион. Почти едновременно с тях идват и [[Успенци (конгрегация)|успенците]] от [[Пловдив]], които отварят училище за момчета и поставят началото на Ямболската мисия. На 7 юли 1890 г. Жул Бутри, първият началник на мисията, купува една къща в непосредствена близост до сградата на тогавашното околийско управление, която е приспособена за църква „Пресвето Сърце Исусово" и училище. Първи свещеник е [[Иван Пищийски]] от [[Раковски (град)|Калъчлии]]. С течение на времето училището на успенците се оформя като нисша духовна семинария (прогимназия) с преподаване на френски и български език. Успешно напредва и дейността на сестрите успенки-облатки, които поддържат девическо училище със собствен параклис, посветен на „Св. Тереза на Младенеца Исус“.<ref name=":1" />