Съба Вазова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
не е поетеса - има 2 стихотворения всичко на всичко
м overlinking
Ред 18:
Съба Вазова с интерес следи българския периодичен печат, получаван в града, и го популяризира на станалите празник традиционни сбирки. Тя е инициатор за създаването на женското дружество „Постоянство“, учредено през [[1870]] г. в Сопот и става негов председател. Ценителка на възрожденската книга, Съба Вазова съдейства за създаването на библиотека към женското дружество, дарява книги и средства. От създаването на женското дружество до опожаряването на град Сопот през [[1877]] г. тя има заслуги за разцвета на Девическото училище. Съба Вазова съдейства за изпращането на бъдни девойчета на учение извън Сопот. Тя е сред инициаторките за откриване на неделно женско училище.
 
След Освобождението Съба Вазова пише своите „Спомени“ ([[1891]]). В тях е поместена първата ѝ поетична творба. В нея Съба Вазова изплаква огромната си скръб от сполетелите я през [[1877]] г. драматични събития, когато домът ѝ заедно със Сопот са опожарени, съпругът ѝ Минчо Вазов е зверски убит, свекърва ѝ – баба Ана, умира от туфис в Араповския манастир „Св. Неделя“, а тя с невръстните си деца Борис и Владимир намира убежище в него.
 
Известно е и друго стихотворение на Съба Вазова – „Песен“, посветено на раздялата с любимия син Георги, който 11 години е бил в [[Русия]].