Димитър Попов (министър-председател): Разлика между версии

Той е [[министър-председател]] на [[Република България]] в [[Правителство на Димитър Попов|81-вото правителство]], управлявало страната от 22 декември 1990 до 8 ноември 1991 г., наричано „правителство на националното съгласие“, тъй като е подкрепено от повечето политически партии и участват експерти от [[БСП]], [[СДС]], [[БЗНС]]. На 1 февруари 1991 година правителството освобождава цените, което води до спекула със стоките и цените от търговци. След края на правителствено заседание, в отговор на журналистически въпроси, Димитър Попов казва следното във връзка със спекулата: "За„За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30- – 40 дни цените ще падна, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви."“<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5158230|заглавие=ДимитъpДимитър Попов, пъpвиятпървият премиер некомунист след 1946 г., почина от паркинсон (обзор)|автор=Пенчо Ковачев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>

Правителството на Димитър Попов обявява новата [[конституция на България]] на 14 юни 1991 година.

На 8 ноември 1991 година, Димитър Попов предава премиерския пост на лидера на СДС [[Филип Димитров]].

Роден е в [[Кула (град)|Кула]], [[област Видин]]. Като юноша, Попов е член на организация "Бранник" „Бранник“, създадена през 1940 година, за да възпитава българската младец в националистически и промонархически дух.<ref name=":0" />

През 1985 г., тогава съдия в СГС, Димитър Илиев Попов осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е обвинен, че е осквернил надгробния камък на [[Людмила Живкова]], което той твърдял, че е извършил в нетрезво състояние. След като е арестуван, Дечев признава и за още 2 престъпления, които според негови близки са скалъпени – че нападнал постовия пред Столичната пожарна и му отнел автомата, след което нападнал и милиционер в ж.к. „[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]]“. При нападението войникът пада и си чупи черепа, но след като излиза от кома, разпознава Дечев. Върховният съд потвърждава присъдата и тя е изпълнена, след като и [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] отказва да помилва осъдения. Години по-късно тази история е припомнена от журналистката [[Маргарита Михнева]], която разследвала целия случай и отива при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не си спомня за случая.<ref>{{Цитат уеб| заглавие = Разстрел заради ваза от гроба на Людмила Живкова| фамилно_име = Пенова | първо_име = Йоана| фамилно_име2 = Боев | първо_име2 = Красимир| труд = 168chasa.bg| дата = 9 декември 2010| достъп_дата = 16 септември 2015| уеб_адрес = http://www.168chasa.bg/Article/695469}}</ref> Запитан от журналист на вестник "24„24 часа"часа“ за спомените му от това дело, Димитър Попов казва "Такъв„Такъв беше законът, по него трябваше да съдим..."“.<ref name=":0" />

== Споразумение на политическите сили ==

Подписаното след избора на правителството на Попов Споразумение между политическите сили, представени във Великото Народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество от 4 януари 1991 година гласи:

"''Политическите сили, представени във Великото Народно събрание, оценяват създадената в страната политическа ситуация като изключително сложна и напрегната . Преодоляването на създалата се обстановка е възможно чрез споразумение между политическите сили въз основа на взаимното зачитане на правата и законните интереси на всяка от тях и пълното уважение и спазване на законите на страната.''

''- утвърждаване на политическия плурализъм като основа на демократичното общество;''

''- участие на политическите сили в упражняването на държавната власт в съответствие с волята на избирателите, изразена чрез всеобщи избори и други законни средства, която е единственият източник на държавната власт;''

''- осигуряване и защита на правата и свободите на всички български граждани, независимо от раса, пол, религия, политически убеждения или принадлежност към езикова, религиозна или етническа група на основата на пълно равенство пред закона и без каквато и да било дискриминация;''

''- създаване на гаранции срещу каквито и да са форми и прояви на дискриминация, преследване, извънправови и насилствени действия заради политическа дейност, принадлежност или убеждения.''

''- Конституцията, законите за селскостопанските земи, за местното самоуправление; за адми-нистративно-териториалното деление; за избиране на местни органи на властта (Избирателен закон) и за приватизация.''

''г) да осъществява мерки за осигуряване основните потребности на населението и поддържане на функционирането на жизненоважни сектори на икономиката през зимния сезон 1990-- – 1991 г.;''

''Предлага се на прокуратурата да провери източниците на средства за учредяване на фирми в страната и при възможност - – в чужбина, създадени с участие на бивши и настоящи членове на висши държавни, партийни, стопански и синдикални органи.''

''- с разрешение на съответния партиен орган да се предоставят за ползване документи, съдържащи информация по чисто партийни въпроси, като партийно членство (документални масиви от личните партийни дела, дела на наказани членове, кадрови партийни дела, актове на контролно-ревизионните комисии), изграждането на партийните органи и организации, връзките с чужди партии и др., да се предоставят за ползване с разрешение на съответния партиен орган;''

''- документите със смесено съдържание да бъдат прегледани от съответната експертна комисия, която да изработи становище за режима на тяхното съхранение и ползване.''

''Разпространението на каквато и да е информация, свързана със сигурността на страната – -особено произхождаща от МВР - – извън установените законни форми е недопустимо и извършителите следва да бъдат подвеждани под съдебна отговорност.''

''а) да се пристъпи към изработването на концепция по националния въпрос и съответствуващата йѝ суверенна, разумна, трайна, последователна и прагматична държавна политика, непроменяща се от смяната на правителството;''

''ЛЮБОМИР ИВАНОВ - – за Зелената партия;''

''АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ - – за Българската социалистическа партия;''

''АХМЕД ДОГАН - – за Движението за права и свободи;''

''ВИКТОР ВЪЛКОВ - – за Българския земеделски народен съюз;''

''ГИНЬО ГАНЕВ - – за Отечествения съюз;''

''ДИМИТЪР АРНАУДОВ - – за Отечествената партия на труда;''

''ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА - – за Радикалдемократическата партия;''

''МИЛАН ДРЕНЧЕВ - – за БЗНС „Никола Петков";''

''ПЕТКО СИМЕОНОВ - – за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация;''

''ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ - – за Българската социалдемократическа партия;''

''ПЕТЪР СЛАБАКОВ - – за независимото сдружение „Екогласност";''

''СТЕФАН САВОВ - – за Демократическата партия;''

''СТОЯН ГАНЕВ - – за Обединения демократичен център;''

''ФИЛИП ДИМИТРОВ - – за Съюза на демократичните сили;''

''ЯНКО ЯНКОВ - – за Социалдемократическата партия - – немарксисти.''

''Към споразумението се присъедини: СВЕТОСЛАВ СТАВРЕВ - – за Конфедерацията на независимите синдикати в България."''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.omda.bg/public/arhiv/klubat/Sporazumenieto_ot_04011991.htm|заглавие=СПОРАЗУМЕНИЕ

През януари 1991 година, Попов с няколко министри отива в Давос където се среща с външния министър на Германия [[Ханс-Дитрих Геншер|Ханс Дитрих Геншер]]. Във връзка с обявения вече [https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BAкак-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5беше-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%BDнатрупан-%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82външният-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3дълг-%D0%BD%D0%B0на-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8Fбългария/a-37813509 мораториум] върху българските плащания по външния дълг, Геншер казва на Попов: "Знаем„Знаем, че сега нямате пари и не можете да си върнете заемите, но пред вас има 93 банки, какво да очакват?"“<ref name=":0" /> Двамата решават да бъде създадена финансова къща с български съветници в Лихтенщайн, които да следят проблема а мораториумът да бъде отменен и да започнат преговори с кредиторите.<ref name=":0" />

След Давос, Попов отива във [[Вадуц]], където е и [[Симеон Сакскобургготски|Симеон Сакскобурготски]] като гост на братовчед си Ханс Адам Втори, крал на Лихтенщайн. Когато обаче дават програмата, става ясно, че в нея като водач на българската група е посочен Н.В. Симеон Втори, цар на България, придружен от първия си министър Димитър Попов. Българската делегация веднага си тръгва.

След време, Димитър Попов признава, че във Вадуц е направен елегантен опит за държавен преврат, който не успява.<ref name=":0" />