Ейми Уайнхаус: Разлика между версии

| период_на_активност = 1993- – 2011

'''Ейми Уайнхаус''' ({{lang|en|Amy Winehouse}}) е [[Англия|английска]] певица и композиторкомпозиторка. Добива популярност със специфичния си стил на пеене, съчетаващ джаз, соул, фънк, рок, блус и R&B.

Дебютният ѝ албум „Frank“ (2003) е обявен за успешен по телевизията, одобрен от критиците във Великобритания и е номиниран за Mercury„Mercury PrizePrize“. Следващият ѝ албум „''Back to Black''“ (2006) достигнадостига до шест номинации на награди [[Грами]] и печели пет, правейки нов рекорд за най-много спечелени награди Грами от жена в една нощ. „''Back to Black''“ превърнапревръща Уайнхаус в първия британски изпълнител с пет награди, включително три от Големите четири: Най„Най-добър нов изпълнителизпълнител“, Запис„Запис на годинатагодината“ и Песен„Песен на годинатагодината“. На 14 февруари 2007 г. Ейми печели Brit„Brit AwardAward“ за Най„Най-добра британска изпълнителкаизпълнителка“, въпреки че е номинирана и за Най„Най-добър британски албумалбум“. Печели Ivor„Ivor Novello AwardAward“ три пъти – първата през 2004 г. за Най„Най-добра съвременна песенпесен“ (музика и текст) за „''Stronger than me''“; втората през 2007 г. отново за Най„Най-добра съвременна песенпесен“ с „''Rehab''“; третата награда Ейми печели през 2008 г. за Най„Най-добра песенпесен“ (музика и текст) с „''Love is a losing game''“. Този албум е на трето място по продажби в Обединеното кралство.

Уайнхаус е родена в северен Лондон в еврейско семейство, което споделяло любовта си към джаза. Отгледана е в четиричленно семейство: баща ѝ Мичъл (шофьор на такси), майка ѝ Джанис (фармацевт) и по-големиятголемия ѝ брат Алекс. Мичъл често си припявал вкъщи, още по-често пеел Франк Синатра на малката Ейми, което се превърнало в толкова голямо хоби за малкото момиче, че на учителите им било доста трудно да я накарат да спре да пее в час.

Когато става на девет години, баба ѝ Синтия предлага на Ейми да се запише в театралното училище Susi„Susi EarnshawEarnshaw“ за допълнителни тренировки. На десет години Ейми сформира рап група, наречена Sweet„Sweet 'n' SourSour“ с приятелката си Джулиет Ашби. Уайнхаус посещава театралното училище четири години, след което се насочва към друго такова – Sylvia„Sylvia Young Theatre SchoolSchool“, от къдетооткъдето се твърди, че е изключена (на четиринайсет години) поради това, че „не„''не съсредоточава усилията си към себе си“си''“ и си слага обеца на носа. С други деца от Sylvia„Sylvia Young Theatre SchoolSchool“ тя се появява в шоуто The„The Fast ShowShow“ през 1997 г. След това започва да посещава BRIT„BRIT SchoolSchool“ в Селхърст, Кройдън, както и Southgate„Southgate SchoolSchool“ и Ashmole„Ashmole SchoolSchool“.

След като си играе с китарата на брат си, Уайнхаус получава своята първа китара, когато е на 13 и започва да пише музика година по-късно. Скоро след това започва работа, включително и като шоубизнес журналист за World„World Entertainment News NetworkNetwork“, пеейки в джаз банда. ТогавашнияТогавашният ѝ приятел Тейлър Джеймс изпраща демо касетата и на човек от A&R.

Дебютният албум на Уайнхаус, „Frank“, е пуснат на 20 октомври 2003 г. Издаден е главно от Салаам Реми. Много от песните са вдъхновени от джаза. Освен двата кавъра в него, всички песни са написани от Уайнхаус. Албумът получава положителни отзиви и комплименти за „съвременния„''съвременния критичен поглед“поглед''“ на текстовете. „Frank“ доведедовежда до сравнения на гласа на Ейми с гласове като тези на [[Сара Вон]] и [[Мейси Грей]]. Албумът достига до много високо ниво в UK„UK Album ChartChart“ през 2004 г., когато е и номиниран за BRIT„BRIT AwardsAwards“ в категориите за Британска„Британска соло изпълнителка и за най-добър клипклип“. Франк„Frank“ дори достига платинени продажби. По-късно, през 2004 г., Ейми печели Ivol„Ivol Novello AwardAward“ за Най„Най-добра съвременна песенпесен“ (Stronger Than Me), за която получава помощ от Салаам Реми. През същата година Ейми участва във фестивала в Гластънбъри, в Jazzworld Stage и V Festival. След пускането на албума, Уайнхаус коментира, че е „само„''само 80% зад албума“албума''“ заради някои миксирани рекорди, които тя не харесва.

В контраст с повлияния от джаза първи албум, Уайнхаус се фокусира върху момичешките групи от 501950-те и 60-те години. Тя наема дългогодишната банда на нюйоркската певица Шарън Джоунс – Dap„Dap-KingsKings“, като иска от тях да сабъдат с нея в студиото и на изпълнения ѝ на живо. През май 2006 г. демо парчетата на Ейми Уайнхаус – You„You Know I’m No GoodGood“ и Rehab„Rehab“ се появяват в радио шоуто на Марк Ронсън (East Village Radio). Това са били първите нови песни, пуснати в радио ефира след пускането на Pumps„Pumps“ и са били предназначени за втория ѝ албум. Единайсет 11-траковият аблум е направен изцяло от Салаам Реми и Ронсън. Не след дълго рекламите на Back„Back to BlackBlack“ започват и в началото на октомври 2006 г. официалният сайт на Ейми е обновен с неиздавани песни.

„Back to Black“ е издаден във Великобритания на 30 октомври 2006 г. Той достига до първопървото място в UK„UK Album ChartChart“ много пъти и до седмо място в Billboard„Billboard 200200“ в САЩ. До 25 октомври албумът се доближава 5 пъти до платинени продажби и става най-продаваният албум за 2007 г. Марк Ронсън, който издава албума, казва в интервю от 2010 година, че Ейми е помагала с откровените си мнения относно работата му по албума.

Албумът съдържа няколко песни. Първото парче е Rehab и„Rehab“ излиза на 23 октомври 2006 г. изцяло с помощта на Ронсън. Песента отива на седмо място във Великобритания, а след това и на девето място в Billboard„Billboard Hot 100100“, малко след като Ейми я изпълнява на наградите на MTV. Списание Time„Time“ обявява песента за една от „''Десетте най-добри песни за 2007''“, като я поставя на първо място. Писателят Джош Тайрънгил благодари на Уайнхаус за доверието и добавя: „Тя„''Тя е бъбрива, забавна, огнена и дори малко луда. Невъзможно е човек да не бъде прелъстен от оригиналността ѝ.''“ През 2007 г. Джей Зи миксира песента, като добавя ново звучене.

Второто парче от албума е „You Know I’m No Good“. Излиза на 8 януари 2007 г. и автоматично отива на 18-то място в британския чарт. Песента „Back To Black“ излиза на 30 април 2007 г. и достига до 25-то място. На 10 декември 2007 г. излиза последното парче от Back„Back to blackblack“ – „Love Is A Losing Game“.

Турнето на Уайнхаус обаче не минава добре. През ноември 2007 г., точно първата вечер на 17-дневното турне, е съсипана. Музикалните критици от „''Birmingham Mail''“ споделят, че „това„''това беше една от най-тъжните вечери в живота ми. Видях извънредно талантливата певица, обляна в сълзи, да крещи към публиката, препъвайки се на сцената“сцената''“. Останалите концерти минават по същия начин, докато Ейми накрая съобщава на 27 ноември 2007 г., че изпълненията ѝ са отменени до края на годината по съвет на лекар.

До края на годината Ейми Уайнхаус печели много признания и награди. Тя печели Грами през 2008 г. в категориите Запис„Запис на годинатагодината“, Песен„Песен на годинатагодината“ и Най„Най-добро женско представянепредставяне“ за сингъла Rehab„Rehab“. Албумът ѝ Back„Back to BlackBlack“ е номиниран за Албум„Албум на годинатагодината“ и печели награда за Най„Най-добър поп вокалвокал“. Продуцентът Марк Ронсън, който работи с Ейми, печели награда занаградата Продуцент„Продуцент на годинатагодината“. Певицата също печели Грами за Най„Най-добър нов артистартист“. Това спечелва на Уайнхаус място в книгата на Рекордите на Гинес за най-много спечелени Грами от британска певица. Тя изпълнява You„You Know I’m No GoodGood“ и Rehab„Rehab“ на церемонията по сателит, понеже визата ѝ пристига много късно. Номинациите през декември водят до 48%-товоово повишаване на продажбите на албума Back„Back to blackblack“ в САЩ.

На 13 януари 2008 г. Уайнхаус изпълнява Valerie„Valerie на BRIT AwardsAwards“, а след това и Love„Love Is A Losing GameGame“. Тя призова тълпата „извикайте„''извикайте за моя Блейк“Блейк''“.

„Amy Winehouse – The Girl Done Good: A Documentary Review“ – 78-минутно DVD излиза на 14 април 2008 г. Документалният филм включва интервю с хора, които познаватпознаващи Ейми от малка, хора които са ѝ помогнали да успее, джаз експерти, както и музикални и поп специалисти.

Проблемите на певицата с наркотиците и алкохола, също така и самоунищожителното ѝ поведение, се превръщат в редовна тема за таблоидите от 2007 г. насам. Тя и бившият ѝ съпруг [[Блейк Фийлдър]] – Сивил имат проблеми със закона, което допринася за неговия престой в затвора. През 2008 г. Ейми се сблъсква и със здравословни проблеми, които застрашават не само кариерата, но и живота ѝ.

През последните няколко години от живота ѝ папараците не спират да публикуват снимки на Ейми. Певицата дори се сдобива съсс ограничителна заповед да стоят далеч от нея. Съдът забранява на агенция за папараци да я следи. Фотографите също имат забрана да я снимат на по-малко от 100 метра от дома ѝ, също и да правят снимки на дома ѝ, както и на дома на приятелите и семейството ѝ.

На 23 юли 2011 г. Ейми е открита мъртва в апартамента си в Лондон.<ref>[http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2018020/Amy-Winehouse-dead--Found-dead-London-flat.html www.dailymail.co.uk]</ref> След аутопсията не са дадени причини за смъртта. На 23 август 2011 г. излизат резултатите от направените токсикологични тестове. Според тях в кръвта на певицата няма следи от наркотици, а от алкохол. Бащата на Ейми – Мич Уайнхаус, откровено споделя, че дъщеря му все още е имала проблеми с алкохола и не е успявала да контролира страстта си към него след няколкоседмично въздържание. На 26 юли 2011 г. тленните ѝ останки са кремирани в Лондон.

* 2003: – „''[[Frank]]''“

* 2006: – „''[[Back to Black]]''“

* 2011: – „''[[Lioness: Hidden Treasures]]''“

* 2012: – „''[[Amy Winehouse at the BBC]]''“

=== Видео албумиВидеоалбуми ===

* 2007: – „''[[I Told You I Was Trouble: Live in London]]''“

* 2007: – „''[[In Concert 2007]]''“

* 2003: – „''Stronger Than Me''“

* 2004: – „''Take the Box''“

* 2004: – „''In My Bed''/''You Sent Me Flying''“

* 2004: – „''Fuck Me Pumps''/''Help Yourself''“

* 2006: – „''Rehab''“

* 2007: – „''You Know I'm No Good''“

* 2007: – „''Back to Black''“

* 2007: – „''Tears Dry on Their Own''“

* 2007: – „''Love Is a Losing Game''“

* 2011: – „''Body and Soul''“

* 2011: – „''Our Day Will Come''“