Тинторето: Разлика между версии

| женен_за = Фаустина дей Вескови

| роден-дата = {{Дата на раждане|1518|9|29|1}}

| починал-дата = {{Дата на смърт и години|1594|5|31|1518|9|29|1}}

| националност = {{флагче|Италия}} [[италианец]]

| стил = [[Маниеризъм]]

}}

 

 

Повечето от [[Картина|картините]] му представляват огромни повествования върху платно, съдържащи множество фигури, погълнати от драматични жестове. Една от най-характерните черти за неговото творчество е играта със светлината. Обикновено е описван като [[Маниеризъм|маниерист]], въпреки че стремежът му към ефектност е по-малък от стремежа му към елегантност и най-вече към драматизъм.<ref name="National ">{{икона|en}} [http://www.nationalgallery.org.uk/artists/jacopo-tintoretto National Gallery/Jacopo Tintoretto]</ref> Маниерът му за използване на [[перспектива]]та и специалното му отношение към ефектите на светлината го правят един от предшествениците на [[барок]]овото изкуство.<ref name="Hoocher"/>

 

== Младост ==

 

Художниците [[Джорджо Вазари]], Рафаело Борджини и Карло Ридолфи, които са и биографи на Тинторето, пишат, че той живее съвсем скромно. Ежедневието му въобще не прилича на шумния и пищен живот на неговия по-възрастен съвременник Тициан или на приятеля му [[Паоло Веронезе|Веронезе]]. Заедно с голямото си семейство заема скромно жилище във Венеция, което боядисва сам.<ref name="Арт"/>

 

== Чудото на Свети Марко ==

През [[1548]] година, по поръчка на братството на [[Благотворителност|благотворителната]] организация „Сан Марко“, рисува картината ''„Чудото на Свети Марко“'', която в наше време се намира във Венецианската художествена академия. Изобразява важен момент от живота на Св. Марко, когато той се спуска от небето, за да спаси от изтезания [[роб]], който не се е подчинил на господаря си и е отишъл да се моли на гроба на [[светец]]а. Платното е резултат от търсенията на младия художник и един вид синтез на въздействието, оказано върху него от живописта на Тициан и други венецианци, изкуството на Микеланджело и римо-флорентинския маниеризъм. Композицията на картината е построена на базата на [[диагонал]]и и криви, смели ракурси и неочаквани пози. Колоритът се базира на честото венецианското противопоставяне на плътни и силни цветове на преден план и неутрален фон на заден. Изобразеният трагичен конфликт, пластичната мощ и страстната динамика на форми и цветове, приближават Тинторето към работите на Микеланджело. Тази картина носи на автора си широка популярност и той получава няколко нови официални поръчки – за [[прокуратура]]та при [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]], за поредица от венециански [[Църква (сграда)|църкви]] и няколко религиозни общности. Рисува и много портрети, поръчани му от [[Монарх|монарси]], [[дож]]и и висшата [[аристокрация]] на [[Италия]].<ref name="Арт"/>

 

 

В портретите си набляга не толкова на външното, а по-скоро на вътрешните качества на модела и неговата [[емоционалност]]. Фигурите са съвършено статични, а в по-късните му години – даже почти безтелесни. За всичките му портрети е присъщо излъчване на благородство, сериозност и аристократизъм, което е особено подчертано в ''„Мъжки портрет със златна верижка“'' (1550 – 1560), намираща се в музея „Прадо“ в Мадрид. В портретите му няма нищо случайно и наред с пълната физическа пасивност, особено в късните му работи, им е присъща необичайна острота и наситеност на духовните качества. Такива са портретите на Алвизе Коронаро, намиращ се в галерия „Пити“, Флоренция, на венецианския дож [[Себастияно Вениер|Себастиано Вениер]], сега в Музея за история на изкуствата във [[Виена]].<ref name="Арт"/> Тинторето, не без основание, е сочен като много добър портретист. В Двореца на дожите има поредица от портрети на дожи, в галерия [[Уфици]] във Флоренция е изложен портретът на [[Якопо Сансовино]].<ref name="Catholic"/> В най-късните му портрети погледът винаги е насочен към зрителя, но усещането е, че очите не го виждат, а са вглъбени навътре в себе си, към вътрешния си мир. Тази изолация винаги е съпроводена с оттенък на [[меланхолия]] и леко въпросително недоумение. Добър пример в това отношение е неговият автопортрет, който се пази в [[Лувър]]а.<ref name="Арт"/>

През [[1550]] година се жени за Фаустина дей Вескови, дъщеря на венециански [[благородник]], пазител на Scuola Grande di San Marco.<ref name="San Rocco"/> Фаустина му ражда няколко деца – вероятно трима сина и пет дъщери. Предполага се, че майката на най-възрастната дъщеря Мариета е [[Германци|германка]], с която художникът е имал връзка преди брака си.<ref name="Hoocher"/> Някои от тях, като Мариета и синовете му Доменико (1560) и Марко (1561), му помагат в неговата работа и оставят собствени произведения. По-късно тримата стават самостоятелни художници.<ref name="Paradise">{{икона|en}} [http://www.artbouillon.com/2013/05/tintorettos-paradise.html ArtBouillon/Tintoretto's Paradise]</ref> Най-малката му дъщеря Отавия се омъжва за художника Франческо Касер, който продължава традициите на Тинторето след неговата смърт.<ref name="San Rocco"/><ref name="Арт"/>

 

 

== Църквата „Санта Мария дел Орто“ ==

 

В края на 1550-те години Тинторето отново рисува за [[олтар]]а на църквата „Санта Мария дел Орто“, този път две картини – ''„Поклонението на [[Златният телец (идол)|златния телец]]“'' и ''„[[Страшния съд]]“''.<ref name="Арт"/> Първата представлява огромно платно, поставено вляво от олтара, стигащо от пода почти до върха на свода. В картината самият телец не е най-главният персонаж. Тинторето е известен с майсторската си работа със светлина и сенки, което е ясно демонстрирано в тази картина. Златният телец и покланящите му се израилтяни са разположени в полумрак в долната част на платното. Този полумрак се концентрира в тъмнина около фигурата на [[идол]]а. Картината е много богата на персонажи, както почти винаги при работите на Тинторето. Тук се намират и съмняващите, и убеждаващите, и пияни, и готови да се плодят и размножават на място. Има и искрено вярващи в телеца, които се взират в него с възхищение. И над всички тях се тълпят мрачни облаци, предвещаващи бедствия. А още по-нагоре блести ярък сноп светлина и множество летящи [[ангел]]и, носещи [[Скрижали|скрижалите на завета]]. В центъра на това сияние се издига изтощеното тяло на [[Мойсей]], който не се е хранил в продължение на 40 дни, но сияещ и преобразен. Подчертана е разликата между потъналите в разврат и [[идолопоклонничество]] израилтяни долу и безкрайната чистота на горния свят, в който вече се намира Мойсей.<ref name="Орто">{{икона|ru}} [http://sibeaster.livejournal.com/89806.html LiveJournal/Мадонна-дель-Орто-часть 1]</ref>

 

Вдясно от олтара, със същата форма и размери се извисява второто платно – „Страшният съд“. При него отново се наблюдава подчертаният контраст между издигащите се нагоре праведници и падащите в глъбините на ада грешници. По същия начин е показана и ясна граница между светлината и тъмнината – вместо облаци, тук има тъмна, почти хоризонтална линия, за която със сетни сили са се вкопчили пропадащите.<ref name="Орто"/> Изобразените движения и жестове на някои места внезапно прекъсват, другаде се преплитат и преминават от една фигура в друга, някъде са недоизказани и изглеждат ту затруднени, ту поривисти.<ref name="Арт"/> След [[Страшният съд (Микеланджело)|„Страшния съд“ на Микеланджело]] е много трудно да се направи нова картина по темата, но Тинторето се справя блестящо с това предизвикателство.<ref name="Орто"/>

 

 

== 1560-те ==

През [[1566]] година Тинторето, заедно с Тициан, [[Андреа Паладио]], Якопо Сансовино и [[Франческо Салвиати]] е избран за член на Флорентинската художествена академия. В следващите години изпълнява множество официални поръчки като двете големи композиции за Двореца на дожите – отново ''„Старшния съд“'' и ''„Битката при Лепанто“''. И двете са унищожени при пожар през [[1577]] година. Художникът участва още в оформлението и вътрешния дизайн на [[библиотека]]та „Св. Марко“ в родния му град, подготвя поредица от картони за [[мозайки]], рисува многобройни портрети, например загубеният вече портрет на френския крал [[Анри III (Франция)|Анри III Валоа]].<ref name="Арт"/>

 

Дворецът на дожите е запазил много от произведенията на Тинторето. Като примери за пластичност и красота са сочени ''„Палада преследва [[Марс (бог)|Марс]]“'', ''„[[Ариадна]], коронована от [[Венера]]“'', ''„[[Георги Победоносец|Свети Георги]] убива дракона“'', ''„Сватбата на [[Екатерина (светица)|света Катерина]]“''. Сред историческите му картини могат да бъдат посочени ''„Легатите на папата и дожа на [[Павия]] пред [[Фридрих I Барбароса|Фредерик Барбароса]]“'', ''„Отбраната на Бреша през [[1483]]“'', ''„Завземането на Галиполи през 1484“'', ''„Венеция, кралицата на морето“''.<ref name="Catholic"/>

 

 

== Скуола Сан Роко ==

Основната работа, на която се посвещава Тинторето през последните 30 години са картините за Братството Сан Роко ([[Скуола гранде ди Сан Роко]]), за което изпълнява 56 платна, много от тях, като например ''„[[Голгота]]“'', на необичайно голяма площ.<ref name="Catholic"/> Братството е едно от най-влиятелните във Венеция и е създадено с цел подпомагане на бедните и болните. През [[1564]] година ръководството на Сан Роко решава да поръча украса на [[дворец]]а и тавана на голямата зала в него. Организира конкурс за най-добър проект между известните живописци, в който участват освен Тинторето, още Паоло Веронезе, [[Джузепе Салвиати]] и [[Федерико Дзукари]].<ref name="Арт"/> Вместо да представи исканата скица, Тинторето за много кратко време, донася изцяло завършената картина ''„Славославене на [[свети Рох]]“'', която подарява безвъзмездно на братството и с това печели конкурса.<ref name="Catholic"/> От този момент художникът все повече се сближава с хората от братството и през същата година става негов член. През следващата година рисува първото си платно за него – ''„[[Разпятие Христово|Разпятие]]“'', което е едно от най-големите в света.<ref name="Арт"/> Между [[1564]] и [[1567]] рисува 27 композиции за тавана и стените на Hall of the Hostel, от [[1576]] до [[1581]] създава 25 платна за тавана и стените на Горната зала, а между [[1582]] и [[1587]] – осемте големи платна в Долната зала.<ref name="San Rocco"/>

 

По тавана на горната зала са изрисувани събития от [[Стария завет]], а по стените – епизоди от [[Новия завет]]. При това художникът разпределя отделните събития не [[Хронология|хронологично]], а тематично, подчертавайки трите големи теми на тавана – [[Жива и мъртва вода|живата вода]] в ''„Мойсей извлича вода от скалите“'', хляба насъщни в ''„Събиране на [[Манна небесна|манната небесна]]“'' и силата на духа, преодоляващ болката и смъртта в ''„Медната змия“''. Драматичното напрежение расте от краищата към средата на залата и кулминира в централната композиция „Медната змия“, край която са разположени две картини с пророчески видения – ''„Стълбата на [[Иаков]]“'' и ''„Видението на [[Езекил]]“''. На срещуположната стена поставя най-наситените със светлина образи – ''„[[Възкресение]]“'' и ''„[[Възнесение]]“''.<ref name="Арт"/>

 

 

Първите [[фрески]] в залата са направени в [[Готика|готически стил]] от художника Гуаринто ди Арпо, но те са унищожени от голям пожар през [[1577]] година. След пожара венецианското правителство обявява конкурс, на който скици представят Тинторето, Веронезе, Басано, [[Якопо Палма]] (Нигрети) и Федерико Дзукари. Първоначално комисията възлага работата на Тинторето и Веронезе, тъй като се очаква те, като добри приятели, да си сътрудничат безпроблемно. Този план обаче се променя след смъртта на Веронезе през [[1588]] година и цялата работа остава за Тинторето, който променя дизайна и изпълнява задачата по нова скица. По други данни конкурсът е спечелен от Веронезе, но след неговата смърт работата е поета от Тинторето, като най-големият жив художник на Венеция.<ref name="Paradise"/><ref name="Iconic">{{икона|en}} [http://iconicpaintings.wordpress.com/2011/04/01/paradise-tintoretto/ Iconic Paintings/Paradise, Tintoretto]</ref>

Драматизмът със сигурност присъства в картината, но се различава от по-каноничните работи с повече колорит и по-малко развитие, а композицията е децентрализирана. Картината малко напомня на морски пейзаж и изглежда като буен воден поток с тъмносини вълни и бели гребени. Това море обаче е съставено от човешки фигури и дори гребените са пълни с хора. Белите форми на първата скица са представлявали облаци, докато всеки сантиметър в окончателната версия е запълнен с персонаж, издигащ се към рая. На някои места фигурите даже частично се припокриват, насложени една върху друга, а най-горната част е заета от ангели, кръжащи във всички посоки.<ref name="Paradise"/> Част от личностите, изобразени на платното са знатни венецианци, покровители на Тинторето.<ref name="Iconic"/>