Араратска равнина: Разлика между версии

'''Араратската равнина''' ({{lang|hy|Արարատյան դաշտ}}; {{lang|ru|Араратская равнина}}) е обширна широка и плоска равнина в централната част на [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]], простираща се на територията на [[Армения]] (северната ѝ част) и [[Турция]] (южната ѝ част). Разположена е по средното течение на река [[Аракс]] (десен приток на [[Кура]]) между планинските масиви [[Арагац]] на север и [[Арарат (връх)|Арарат]] на юг, Карското плато на северозапад, [[Гегамски хребет|Гегамския хребет]] на изток и Ераноския хребет на югоизток. Дренира се от река [[Аракс]] и нейните притоци – Касах, Раздан, Ведичай (леви), Синагбаш, Карасу (десни). Дължина от запад-северозапад на изток-югоизток около 90  km, надморска височина от 850 до 1000 m. Покрита е с антропогенни и акумулативни наслаги, под които лежи Араратската синклинала. Климатът е остроконтинентален, полупустинен. Средна януарска температура от -1 °СC до -6 °СC, средна юлска – от 25 °СC до 26,5 °СC, годишна сума на валежите 250 – 300  mm. По северната ѝ периферия върху каменисти почви са се съхранили засолени полупустини. В централните ѝ части са развити сивоземлисти почви, които са разорани и са превърнати в обработваеми земи. Отглеждат се основно лозя и технически култури. Напояването е поливно, но са пробити и около 3000 дълбочинни кладенци (с дълбочина 200-250200–250 m). Араратската равнина съставлява само 4% от територията на Армения, но дава 40% от селскостопанската продукция.