Баткенска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
стандартизиране °C редактирано с AWB
Ред 15:
}}
[[Файл:RoadInBatkenKyrgyzstan.jpg|мини|300px|Път и поле в Баткен]]
'''Баткенска област''' ({{lang|ky|Баткен областы}}) е една от 7-те области на [[Киргизстан]]. Площ 16 995  km² (6-то място по големина в Киргизстан, 8,5% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 525 100 души (4-то място по население в Киргизстан, 8,26% от нейното население). Административен център град [[Баткен]]. Разстояние от [[Бишкек]] до Баткен 846  km.
 
== Историческа справка ==
Ред 21:
 
== Географска характеристика ==
Баткенска област се намира в крайната югозападна част на [[Киргизстан]]. На юг, запад и северозапад граничи с [[Таджикистан]], на север – с [[Узбекистан]] и на изток – с [[Ошка област]]. На територията на областта са разположени 4 анклава на Узбекистан (Джангайл, [[Сух]], [[Шахимардан]] и [[Чонг Кара]]) и 2 анклава на Таджикистан (Ворух и Западна Калача). В тези си граници заема площ от 16 995  km² (6-то място по големина в Киргизстан, 8,5% от нейната площ). Дължина от запад на изток 295  km, ширина от север на юг 100  km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article086051.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ошская область (Баткенская область), т. 19, стр. 54]</ref>
 
Територията на областта е разположена в пределите на планинската система [[Памиро-Алай]]. Южните ѝ части са заети от северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] (връх Тандъкул 5544 m) и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] ('''връх Скалисти 5621 m''', {{coord|39|37|10|N|70|43|08|E}}). Северните части на областта попадат в южната периферия на [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]], като между нея и северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] се простират т.н. „адири“ (ниски предпланински части), заети от обработваеми земи.<ref name="bse"/>
 
Климатът е рязко континентален, засушлив. На височина от 500 до 1000 – 1100 m средната януарска температура е -3 °СC, а средната юлска 24 – 27 °СC, годишна сума на валежите 500  mm, продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °СC) 210 – 215 денонощия. В пределите на тези височини се намират основните обработваеми и напоявани земи на областта. На височина 2000 – 3000 m средната юлска температура е 11 – 18 °СC, зимата е студена и продължителна, а годишната сума на валежите е 400 – 600  mm. Над 3000 m климатът е суров (средна юлска температура под 10 °СC), с много малко денонощия с температура над 0 °СC.<ref name="bse"/>
 
С малки изключения повечето от реките в областта текат от юг на север, но много малко от тях достигат до река [[Сърдаря]], тъй като водите им почти на 100% се отклоняват в напоителни канали. Подхранването им е ледниково-снежно, с ясно изразено пълноводие през юли и август.. По-големите са: Казу Баглан, Исфайрамсай, Сух, Шахимардан, Исфара и др.<ref name="bse"/>