ФК Астън Вила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 69:
Въпреки че, след войната Вила остава един от водещите отбори, обстановката в клуба бавно се влошава. Стига се дотам, че един от най-прочутите и успешни клубове в световния футбол, изпада във [[Чемпиъншип|Втора дивизия]] през [[1936]] г. Преди това през 20-те и 30-те години на [[20 век]], в състава на Вила играят доста от националните играчи (през 1913/14 по-малко от 14 национали). През този период феновете на [[Вила Парк]] се наслаждават на красива игра и изобилие от голове. През сезон 1930/31 Вила отбелязва 128 гола, като 49 от тях вкарва Том „Понго“ Уоринг, това обаче не е достатъчно за спечелване на титлата.
Решението на клуба да назначи своя пръв [[мениджър]] съвпада с изпадането му, за първи път през [[1935]]/[[1936|36]] г. Това се дължи предимно на изключително слабата защита, която допуска 110 гола, 7 от които са при загубата с 1 – 7 на
=== Носител на ФА Къп (1957) – трофей след 37 години пауза ===
Ред 79:
През [[1960]]-те, следва нов кризисен период за клуба, един от най-тежките моменти в неговата история. До тази криза водят редица фактори, свързани с неспособността на ръководството да се справи с нови условия в организацията на футбола, сред които – липсата на скаути за разузнаване, водене на отбора по-начин от 40-те години, а и 3 от 5-членното ръководство са на 70-годишна възраст. Наред с това са продадени двама от ключовите играчи – Фил Ууснам и Тони Хейтли. Без техните голове Вила изпада в игрова криза, като пълната агония идва през [[1967]] г., когато с мениджъра [[Дик Тейлър]], отборът изпада за трети път. Феновете започват да настояват ръководството да подаде оставка, като това става все по-наложително след като тимът завършва на 16-то място във Втора дивизия през [[1968]] г.
В отчаян опит да избегне изпадане в [[Английска първа футболна лига|Трета дивизия]], мениджъра Томи Къмингс харчи 200 000 паунда за нови играчи, но феновете отказват да посещават на мачовете в знак на протест, а клубът постепенно затъва в дългове. През [[ноември]]
Въпреки промяната и първоначалния успех, Дохърти е неспособен да откъсне отбора от опасната зона, а след по-малко от година той е уволнен. Неговият заместник Вик Кроу също не успява да спаси Астън Вила от изпадане в Трета дивизия за първи път в своята история през [[1969]]/[[1970|70]] г. Изненадващо, следващият сезон Вила стига до финал на купата на лигата след победа над [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] на полуфинал. На финала обаче тимът е победен от [[Тотнъм]] с два късни гола.
Ред 105:
Домът на Астън Вила от [[1897]] г. е стадион Вила Парк. Той претърпява няколко промени през годините, като актуалният му капацитет е 42 682 зрителски места. Рекордното му посещение е регистрирано на 2 март 1946 г., когато на мача между Астън Вила и Дарби Каунти, за Купата на Англия, присъстват 76 588 зрители.
Вила Парк е третият по ред стадион на Вила. Предишните клубни стадиони са били Астън Парк ([[1874]] - [[1876]]) и Уелингтън Роуд (1876 -
Вила Парк е най-използваният стадион в историята на полуфиналите на [[ФА Къп]], като е домакинствал на 55 полуфинала. Стадиона има 4 сектора; Холт Енд, Тринити Роуд Стенд, Норт Стенд и Дъг Елис Стенд. Клубът има принципно разрешение за уголемяване на Норт Стенд, което при реализация би довело до увеличаване на капацитета му до 50 000 места.
|