ДГС Ботевград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
стандартизиране °C редактирано с AWB
Ред 3:
 
== Географско положение ==
ТП ДГС „Ботевград“ се намира в Северна България. То е разположено върху част от североизточните склонове на Мургашкия дял на Западна [[Стара планина]], част от [[Етрополска планина]], както и Ботевградския [[Предбалкан]]. Визуално територията на стопанството има форма на неправилна елипса, в средата на която се намира [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]]. Средната дължина в посока север – юг е около 23  km и в посока изток – запад около 42  km. Намира се между 23<sup>о</sup>34’ и 24<sup>о</sup>05’ източна дължина и 42<sup>о</sup>51’ и 43<sup>о</sup>04’ северна ширина.
 
Площта на стопанството е разположена върху землищата на град [[Ботевград]] и селата [[Боженица]], [[Врачеш]] (частично), [[Гурково (Софийска област)|Гурково]], [[Еловдол (Софийска област)|Еловдол]], [[Краево]], [[Липница (Софийска област)|Липница]], [[Литаково]], [[Новачене (Софийска област)|Новачене]], [[Радотина]], [[Рашково]], [[Скравена]] и [[Трудовец]] от [[община Ботевград]], както и землищата на град [[Правец]] и селата [[Видраре]], [[Джурово]], [[Калугерово (Софийска област)|Калугерово]], [[Манаселска река]], [[Осиковица]], [[Осиковска Лакавица]], [[Правешка Лакавица]], [[Равнище]], [[Разлив (село)|Разлив]] и [[Своде]] от [[община Правец]]. Освен тези селища се срещат и голям брой разпръснати махали.
Ред 24:
Климатичните условия в този район се отличават с голямо разнообразие и бързи промени в стойностите на отделните метеорологични елементи, поради преобладаващият пресечен терен, наличието на предпланински ридове и врязани речни долини, като климатичните условия са под непосредственото и силно въздействие на Стара планина.
 
Зимата в този район е твърде студена, средната температура през януари се движи от -1,5<sup>о</sup>С °C до -3,5<sup>о</sup>С °C. Валежите са предимно от сняг. Снежната покривка е сравнително устойчива, като достига до 40 – 50  cm.
 
Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото не е горещо (средни месечни температури между 16,5 и 22<sup>о</sup>С °C), а абсолютните максимални температури не надхвърлят 31 – 36<sup>о</sup>С °C. Летните валежи се колебаят в зависимост от надморската височина от 220 до 350  mm. Вегетационният период трае между 5,5 и 6,5 месеца. Сравнително високата сума на валежите и невисоките температури, обуславят по-високата въздушна влажност, както и добрите условия за формиране на дървесна покривка.
 
По-ниската част на района се отнася към пояса на дъбовите гори. Преобладават благуновите, церовите, липовите и келявгабъровите насаждения. Терените с надморска височина от 600 до 1000 m се отнасят към пояса на бука и иглолистните, където естествената растителност е представена от букови, горунови и келявгабърови насаждения. И в двата пояса са създадени култури от черен и бял бор.
Ред 33:
Този климатичен район се е оформил в районите с надморска височина над 1000 m. Обхваща площта на стопанството по северните склонове на Стара планина.
 
Зимата в среднопланинската част (1000 – 1500 m) е студена – средната януарска температура е от -7<sup>о</sup>С °C до -3<sup>о</sup>С °C, но абсолютните и средните минимални температури не са много ниски, поради наклонения терен, който не позволява задържането и преохлаждането на въздушните маси. Средната годишна температура е 1,5 – 7<sup>о</sup>С °C. Лятото е хладно (средни температури от 10<sup>о</sup>С °C до 16,5<sup>о</sup>С °C). Средната годишна температурна амплитуда е 17,5 – 21<sup>о</sup>С °C. Снежната покривка се задържа устойчиво в продължение на 4 – 5 месеца, като дебелината и по високите места достига до 200  cm. Най-често мъгли падат през този сезон.
 
Пролетта настъпва късно, с много голяма облачност и също с доста чести мъгли. Късните мразове се задържат дълго (до 2 май).
 
Валежните суми в района са доста високи – годишно 760 – 1150  mm. Най-малко валежи падат през зимата (130 – 200  mm) и есента (170 – 250  mm). Валежният максимум е в началото на лятото (230 – 400  mm).
 
При характеризирането на климата за двата климатични района са използвани данни от двете най – близки за района на ТП ДГС „Ботевград“ метеорологични станции – в Ботевград (348 m) и на връх [[Мургаш]] (1687 m).