ФК „Уотфорд“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м overlinking
Ред 46:
МакГари се присъединява към [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич]] през [[1964]] и е заменен от играещия треньор Кен Фърфи от „Уъркингтън Таун“. Фърфи построява отбора около играчи като Кийт Еди и Денис Бонд, но след като отбора не успява да спечели промоция [[1966]]-[[1967|67]], Бонд е продаден на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] през [[1969]] г. къмотбора се присъединява Бари Индън. Пристигането на Индън бележи началото на серия без загуба след Коледа, и „Уотфорд“ си осигури титлата през април, у дома срещу [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]]. Една година по-късно за първи път клубът достигна полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]]. Там те побеждават отбори от Първа дивизия като [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. След добрите игри феновете започват да се надяват скоро да видят отбора си в Първа дивизия. Въпреки това, Кен Фърфи бива привлечен от [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]], за да бъде наследен от Джордж Кърби. Възпрепятствани от липсата на средства отбора на Кърби изпада обратно в Трета дивизия през [[1972]] година. „Уотфорд“ не успяват да се върнат обратно във Втора дивизия, а напротив – през [[1975]] г. отпадат до Четвърта дивизия. Въпреки това, привърженика на клуба [[Елтън Джон]] се присъединява към „Уотфорд“ през [[1973]] г. като президент на клуба, а председател става през [[1976]] година. Певецът изказва амбицията си да вкара „Уотфорд“ в Първа дивизия. Той уволнява мениджъра Майк Кийн през април [[1977]].
 
Когато Греъм Тейлър стана мениджър на „Уотфорд“ през юни [[1977]] г. Уотфорд е обикновен Четвъртодивизионен отбор. Тейлър постига успех в първия си сезон в клуба като „стършелите“ печелят титлата, като в същото време се записват най-много победи, най-малко поражения, най-много отбелязани голове и най-малко допуснати от всеки друг отбор. През [[1978]]-[[1979|79]] последва и промоция в Втора дивизия, Рос Дженкинс завърши сезона като голмайстор на лигата с 29 гола. През следващите два сезона „Уотфорд“ завършиха съответно на 18-то и 9-то място. Промоция за Първа дивизия за първи път в историята си отбора спечелиха през [[1981]]-[[1982|82]], като завършиха втори зад съперниците им [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]].
 
„Уотфорд“ започва сезон [[1982]]-[[1983|83]] с победи над [[ФК Евертън|Евертън]] и [[ФК Саутхямптън|Саутхемптън]]. В разстояние на седем години клубът се изкачи от дъното на най-ниската дивизия във Футболната лига до най-горната позиция в най-високата дивизия. „Стършелите“ не бяха в състояние да се борят за титлата, но в крайна сметка завършиха сезона втори след [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], което гарантира участие в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] за следващия сезон. Лутър Блисет завършва сезона като топ голмайстор. В края на сезона той подписва с отбора от италианската [[Серия А]] [[АК Милан|Милан]] за 1 млн. паунда. След второто място отбора е последван от друг успех – финал във [[ФА Къп]] през [[1984]], който „Уотфорд“ губи от [[ФК Евертън|Евертън]]. След като доведе отбора до деветото място през сезон [[1986]]-[[1987|87]], Тейлър бива привлечен от [[ФК Астън Вила|Астън Вила]].
Ред 52:
След напускането на Тейлър мениджъра на [[ФК Уимбълдън|Уимбълдън]] Дейв Басет е назначен като негов заместник. Продажбата на [[Джон Барнс]] на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] се отразява много лошо на „стършелите“, и старта на сезон [[1987]]-[[1988|88]] е ужасен. Басет бива уволнен през януари [[1988]]. Отбора изпада от Първа дивизия в края на сезона. В следващия сезон [[1988]]-[[1989|89]] „Уотфорд“ не успяха да се върнат в Първа дивизия след поражение в плейофите на Втора дивизия. Те обаче спечелиха младежката [[ФА Къп]], побеждавайки [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] с 2:1 след продължения, като бъдещия [[Англия|английски]] национал [[Дейвид Джеймс]] бе на вратата за „стършелите“. През следващите няколко сезона „Уотфорд“ така и не дадоха сериозна заявка за завръщане в Първа дивизия. Втора дивизия бе преименувана на Първа дивизия, след формирането на [[Английска висша лига|Висшата лига]] през [[1992]] година. Младия полузащитник Крейг Рамидж вдъхнови отбора си през сезон [[1994]]-[[1995|95]], като тогава „Уотфорд“ завършиха седми, но така и не успяха да се класират във Висшата лига. Дори при Глен Рьодер отбора изпитваше затруднения. Въпреки завръщането на Греъм Тейлър като помощник-треньор през февруари [[1996]], клубът изпадна във Втора дивизия.
 
След изпадането на отбора, Тейлър става технически директор, за старши треньор е назначен бившия халф на „Уотфорд“ Кени Джакет. След завършването по средата на таблицата във Втора дивизия през [[1996]]-[[1997|97]], Джакет е понижен до позицията на помощник мениджър, а Тейлър се завръща като мениджър. Тейлър доведе „Уотфорд“ до втора титла под негово ръководство, като спечели титлата на Втора дивизия през [[1997]]-[[1998|98]]. Втора поредна промоция последва през [[1998]]-[[1999|99]], благодарение на победа във финала на плейофите с 2:0 над [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън]]. Сезона започна добре за „стършелите“ и те победиха [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], но скоро игрите на отбора избледняха и те завършиха сезона последни. Греъм Тейлър се пенсионира в края на сезон [[2000]]-[[2001|01]], и бе заменен от Джанлука Виали. Виали подписа с нашумели спонсори, сметките и заплатите в клуба рязко нараснаха, като самия Виали изкарва почти един милион паунда на година. Въпреки това отборът завърши 14-ти в дивизията и Виали бе уволнен, след като отказа да подаде оставка. Той бе заменен от Рей Люингтън, който се присъединил към клуба миналия сезон като треньор на резервния отбор.
 
Слабата финансова позиция на „Уотфорд“ се влоши през [[2002]]-[[2003|03]] г. след разпадането на ITV Digital. Клубът бе изправен пред административни проблеми, нопостигнатото споразумение от играчите и персонала с 12% отсрочване на заплатите помогна на клуба да спести пари, и отбора достигна до полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]] през [[2003]], който генерира приходи от жизненоважно значение. Поради финансови затруднения много играчи на клуба бяха освободени това лято. Сезон [[2003]]-[[2004|04]] започна добре, като „стършелите“ бяха в горната половина на класирането в края на септември. Слабата форма на отбора доведе до спад към зоната на изпадащите. Въпреки достигането до полуфинал в Купата на Лигата, „Уотфорд“ не подобри формата си в шампионата и Люингтън бе уволнен през март [[2005]] г. Неговият наследник Ейди Ботройд успя да задържи отбора в лигата.