ФК „Хебър“ (Пазарджик): Разлика между версии

През [[1922]] г. в [[Петковски квартал|Петковския квартал]] (Ени махала) до църквата „Света Петка“ се създава СК „Звезда“, с председател [[Любен Хаджикръстев]]. Същата година клубът е бил разтурен, но е възстановен през [[1923]] г. с ново име „Славия“, но със същия председател. Игрището на „Славия“ се е намирало в близост до днешния жилищен комплекс [[Марица (жилищен комплекс)|Марица]]. Играят изцяло в бяло. Това е клуба на източен Пазарджик. Състезава се до [[1926]] г., когато на [[21 ноември]] се обединява с „Тракиец“ под името „Тракийска слава“. Възобновен като „Славия“ на [[15 август]] [[1930]] г. Отново спира съществуването си през [[1933]] г. Възобновен на [[2 юни]] [[1945]] г., когато играе два мача и на [[8 юни]] същата година се обединява с „Бенковски“ под името „Септемврий“.

СК „Ботев“ е градски първенец от [[1918]] до [[1933]] г., през [[1935]], [[1936]] и [[1937]] г.; футболен първенец на Пловдивска област през [[1925]], [[1926]], [[1927]], 1935 и 1936 г.; носител на юношеската купа на Пловдивска област през [[1930]], [[1932]] и [[1938]] г. През лятото на 1935 г. като областен първенец е на турне в [[Югославия]] – [[Крушевац]]. Играе срещу местния шампион СК „Обилич“ и го побеждава с 5:1.

По-известни треньори са били националният състезател от СК „Левски“ София [[Кирил Йовович]], [[Никола Щерев]] (Старика), [[Любен Манев]], [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]], [[Борислав Габровски]] и други. Мачовете в Пазарджик са били реферирани от [[Любен Манев]], [[Васил Коев]], [[Васил Юртов]], [[Зарех Месрубян]]. За отговорни мачове съдии са били назначавани от [[София]] и [[Пловдив]], като се помни съдията [[Борис Лекишев]]. От [[1931]] г. до [[1941]] г. в градското футболно първенство са се състезавали само 4 клуба: „Ботев“, „Левски“, „Бенковски“ и „Славия“. Това се дължи на окрупняване на клубовете и някои обединения през [[1925]] г. като: „Победа“ с „Тракиец“ стават „Тракиец“, „Раковски“ с „Ботев“ става „Ботев“, „Самсон“ с „Бар Кохба“ под името „Бар Кохба“, през [[1926]] г.: „Левски“ и „Ботев“ се обединяват до [[1928]] г. под името „Ботев“; „Тракиец“ и „Славия“ стават „Тракийска слава“. През [[1943]] г. се основава и един работнически клуб „Ибонит“, наречен на завода за каучук, който се разпада през [[септември]] [[1944]] г.

Заради [[Втора световна война|Втората световна война]] градското първенство в Пазарджик не се провежда в годините от [[1941]] до [[1944]] г.

След [[1959]] г. отборът на „Ботев“ Пазарджик се състезава сравнително успешно в състава на Южната „Б“ РФГ. През [[август]] [[1957]] г. за нуждите на клуба е построен нов стадион: „Любен Шкодров“. В началото на 60-те в Пазарджик развитие получава работническият спорт. Към предприятията в града се създават футболни отбори. Най-успешен е този към Акумулаторния завод: „Искра“, който успешно се представя в първенствата и участва в надпреварата за купата на страната. Отборът на „Ботев“ първоначално играе с червено и бяло, а емблемата е буквата Б в кръг. През [[1966]] г., когато отборът влиза в [["Б" Професионална футболна група|„Б“ група]] екипите са раирани и са в жълто и черно или червено и черно.

През [[2000]] г. отборът се обединява с [[Искър (София)|ФК „Искър“ (София)]] и за трети път в своята история след спечелен бараж се класира за „А“ РФГ. Отборът е наричан „Хебър-Искър“, ПФК „Хебър 1920 и завършва сезона на 9-о място. Въпреки доброто представяне, отборът се мести в [[Петрич]] и се преименува на името на местния тим: [[ПФК Беласица (Петрич)|ФК „Беласица“]]. ФК „Хебър“ е принуден да започне от най-ниското стъпало в историята си: [["А" ОФГ|„А“ ОФГ Пазарджик]], където преди са се обигравали резервните му тимове. Въпреки това „Хебър“ още същата година се класира за Югозападната „В“ група след спечелен бараж. В трета дивизия „Хебър“ играе три сезона и след сезон 2004/05 заема второ място, което му осигурява промоция заради създаването на две „Б“ групи. ПФК „Хебър“ играе в [[Западна „Б“ футболна група|Западната „Б“ група]].

* „Чавдар“, от [[8 юни]] 1947 г. до [[20 септември]] [[1948]] г.

* „Хебър 1920“, от [[2000]] до [[2001]] г.

Второто игрище на Ботев е на Острова. През [[1928]] г. буря поваля много дървета и оформя новото игрище и няколко месеца по-късно то става основното. Управата на СК „Ботев“-Пазарджик, подпомогната от Общината, хвърля много сили, предимно с лично участие, за направата на игрището. Новото игрище носи името на градския остров „Свобода“. Открито е официално с мача „Ботев“ (Пазарджик) – „Славия“ (София) 1:3 на [[8 април]] [[1925]] г. На [[7 април]] [[1927]] г. при откриването на сезона е направен и стадион на игрището на „Ботев“, а през месец май е открит и осветен бюст-паметник на „Христо Ботев“ пред игрището. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка през [[1929]] г. При откриването на електроцентрала „Въча“ през същата година се прокарва ток до парк „Острова“ и до стадиона и се провежда ''първият мач в България на електрическо осветление между местния „Ботев“ и австрийските работници''.(Мачовете, играни от „Левски“ и „Славия“ (София) през [[1919]] г., са на прожектори.) На [[17 март]] [[1934]] г. Спортен клуб „Ботев“ загражда вече собственото си игрище с дъсчена ограда, а на [[15 май]] 1934 г. получава нотариален акт за стадиона. През същата година игрището се залесява със средства на общината и е монтирано по-модерно нощно осветление, но вечер са играни само приятелски срещи. На [[2 септември]] 1934 г. на игрище „Ботев“ е монтиран и радиоапарат. По колоритен начин са започвали мачовете на този стадион – с изстрелване на ракета. На [[13 август]] [[1938]] г. е предложено колодрумът да се премести на игрището на „Ботев“ и съвместно да се съчетаят един образцов колодрум и футболно игрище. През годините игрището е носило имената „Острова“; „Свобода“; „Ботев“ и „Спартак“. Изоставен е през [[1956]] г.