|
=== Брегова линия, континентален шелф ===
Източните, северните и северозападните брегове на Мексиканския залив принадлежат на американските щати [[Флорида]], [[Алабама]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]], [[Луизиана]] и [[Тексас]]. Американската част от бреговата линия на залива е с дължина около 2700 km, приемайки вода от 33 големи реки, течащи през 31 щата.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061002133559/http://www.epa.gov/water/waterplan/documents/05guidance.htm |title=National Water Program Guidance: FY 2005 |publisher=epa.gov}}</ref> Югозападните и южните брегове на залива попадат в мексиканските щати [[Тамаулипас]], [[Веракрус (щат)|Веркакрус]], [[Табаско]], [[Кампече (щат)|Кампече]], [[Юкатан (щат)|Юкатан]] и [[Кинтана Ро]]. Мексиканската брегова линия на залива е с дължина 2805 km. В югоизточната си част заливът граничи с [[Куба]]. Той поддържа големите риболовни промишлености на САЩ, Мексико и Куба. Външните граници на широките континентални шелфове на Юкатан и Флорида получават води, богати на [[хранителни вещества]], чрез процес, познат като [[ъпуелинг]]. Това привлича риби, скариди и калмари.<ref name="tshaonline">{{cite web | url=http://www.tshaonline.org/handbook/online/articles/rrg07 | title=Gulf of Mexico | work=Handbook of Texas Online | publisher=Texas State Historical Association}}</ref> Оттокът на реките също предоставя хранителни вещества към бреговите зони.
Заливът има добре развита подводна котловина с максимална дълбочина 3822 m. В централната си част има абисално плато с група от подводни хълмове с височина около 300 m. На север, юг и изток е обграден от широк (до 250 km) континентален шелф, богат на нефтени запаси.<ref name="bse"/> Той е доста широк на много места по залива, особено при Флорида и Юкатан. Шелфът се използва за [[нефт]]одобив чрез нефтени платформи, повечето от които се намират в западните части на залива. Друга важна комерсиална дейност е риболовът. Добивът на [[стриди]] също е едромащабен в много от заливчетата. Други развити отрасли по бреговете са транспорта, нефтопреработването, хартиеното производство, военното дело и туризма. По бреговата линия на залива има многобройни по-малки заливи. В него се вливат множество, сред които най-големи са [[Мисисипи]] и [[Рио Гранде]] в северната част и [[Грихалва]] и [[Усумасинта]] в южната част. Земята, образуваща бреговата линия на залива, е с много малка надморска височина и се характеризира с блата и плажове.
=== Климат, хидроложки показатели ===
Климатът на юг е тропичан, а на север – субтропичен. През лятото температурата на въздуха е около 28 °СC, а през зимата от 14 – 15° С на север (понякога пада до 0 °СC) до 21 – 23 °СC. Изпарението (1000 – 1750 mm) превишава валежите (1000 – 1200 mm). Често явление през лятото и есента са ураганите.<ref name="bse"/> Топлата вода на залива може да задвижва мощни атлантически [[ураган]]и, причиняващи много човешки жертви и други разрушения (виж [[ураган Катрина]], 2005 г.). Когато премине ураган, температурата на водата спада, но след това се покачва отново и така може да заражда още тропически бури.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061001040517/http://earthobservatory.nasa.gov/Newsroom/NewImages/images.php3?img_id=17038 |title=Warm Waters Provide Fuel for Potential Storms |publisher=NASA Earth Observatory}}</ref>
Температурата на водата на повърхността през лятото е 29 °СC (в плетчините 30 – 31 °СC), а през зимата от 18 °СC на север до 25 °СC на юг. Солеността на водата на повърхността е 36,0 – 36,9‰. На дълбочина над 2000 m температурата и солеността на водата са почти постоянни и са равни съответно на 4,3 °СC и 34,98‰. Повърхностните течения са с основна направление по часовниковата стрелка. Влизащото в Мексиканския залив от [[Карибско море]] Юкатанско течение има скорост от 0,5 до 2 m/s, а изтичащото от него Флоридско течение, даващо началото на [[Гълфстрийм]] – до 3 m/s и разход от 25 млн.m<sup>3</sup>/s. Приливите са предимноденонощни, с височина 0,3 – 0,6 m, но се срещат и полуденонщни и смесени. Откритата част на залива е бедна на планктон, но в шелфовата зана той е обилен (до 1 g/m<sup>3</sup>).<ref name="bse"/>
Заливът се счита за несеизмичен, но слаби трусове са били записвани през историята му. Земетресенията могат да се причиняват от взаимодействия между седиментите на морското дъно.<ref>{{cite web|url=http://www.clas.ufl.edu/users/russo/florida_eq.html|title=Earthquakes in the Gulf of Mexico}}</ref>
Големите заплахи за околната среда на залива са селскостопанските отпадни води и нефтодобива. Цъфтящите водорасли, които оцветяват морето, са често срещано явление, което избива рибите и морските бозайници и причинява дихателни проблеми у хората и някои домашни животни.<ref>{{cite web|url=http://www.tulane.edu/~bfleury/envirobio/enviroweb/DeadZone.htm|title=The Gulf of Mexico Dead Zone and Red Tides}}</ref> Това се отнася основно за югозападния и южния бряг на Флорида.
Мексиканският залив съдържа хипоксична мъртва зона (с ниски нива на кислород), която се разпростира от изток на запад по крайбрежието на Тексас и Луизиана. През юли 2008 г. учени докладват, че между 1985 и 2008 г. районът се е удвоил. Днес той заема площ от 21 000 km<sup>2</sup>.<ref>Joel Achenbach, [https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/story/2008/07/31/ST2008073100349.html?hpid=topnews "A 'Dead Zone' in The Gulf of Mexico: Scientists Say Area That Cannot Support Some Marine Life Is Near Record Size"], ''Washington Post'', 31 юли 2008</ref> Порочни селскостопански практики в северната част на залива са довели до изключително повишение на [[азот]]а и [[фосфор]]а в съседните морски екосистеми, което води до цъфтеж на водораслите и липса на наличен кислород. В резултат на това се наблюдава диспропорционалност на половете, породена от потискането на естрогена. Проучване на рибата ''[[Micropogonias undulatus]]'' от октомври 2007 г. намира съотношение на половете от 61% мъжки към 39% женски в местата на хипоксия в залива. В сравнение, в нормална среда съотношението е 52% мъжки към 48% женски, което сочи към нарушаване на плодовитостта на рибните популации, живеещи в хипоксичните брегови зони.<ref>{{cite journal|last=Thomas|first=Peter|author2=Md Saydur Rahman|title=Extensive Reproductive Disruption, Ovarian Masculinization and Aromatase Suppression in Atlantic Croaker in the Northern Gulf of Mexico Hypoxic Zone|journal=Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences|year=2012|volume=279|issue=1726|pages=28 – 38|doi=10.1098/rspb.2011.0529}}</ref>
Съществуват 27 000 изоставени нефтени и газови кладенци потопени в залива. Те обикновено не се проверяват за потенциални екологични проблеми.<ref name="bfp100707">{{Cite news | first=Jeff | last=Donn | title=Gulf home to 27 000 abandoned wells | publisher=Burlington Free Press | location=Burlington, Vermont | pages= 1A | date=7 юли 2010}}</ref>
{{основна|Експлозия на нефтената платформа „Deepwater Horizon“|Нефтен разлив в Мексиканския залив}}
На 20 април 2010 г. нефтената платформа ''[[Дийпуотър Хърайзън|Deepwater Horizon]]'', намираща се в каньона Мисисипи, на около 64 km от брега на Луизиана, претъпява катастрофална експлозия. Потъва след ден и половина.<ref>[http://www.boston.com/news/nation/articles/2010/04/23/burning_oil_rig_sinks_setting_stage_for_spill_11_still_missing "Burning oil rig sinks, setting stage for spill; 11 still missing"], by Kevin McGill and Holbrook Mohr (Associated Press), ''Boston Globe'', 23 април 2010</ref> Въпреки че първоначалните доклади сочат, че изтичането на нефт е сравнително малко, към 24 април [[BP]] обявяват, че приблизително 1000 барела (160 m<sup>3</sup>) нефт на ден се изпускат от главата на кладенеца на ден на около 1,6 km дълбочина.<ref>[http://www.boston.com/lifestyle/green/articles/2010/04/25/well_from_sunken_rig_leaking_oil "Well from sunken rig leaking oil"], by Cain Burdeau (Associated Press), ''Boston Globe'', 25 април 2010</ref> На 29 април американското правителство разкрива, че всъщност близо 5000 барела (790 m<sup>3</sup>) нефт на ден се изпускат в залива.<ref>{{cite news| url=https://www.nytimes.com/2010/04/29/us/29spill.html | work=The New York Times | title=Size of Spill in Gulf of Mexico Is Larger Than Thought | first1=Campbell | last1=Robertson | first2=Leslie | last2=Kaufman}}</ref> Последвалият [[нефтен разлив]] бързо се разпростира на стотици квадратни километри океанска повърхност, представлявайки сериозна заплаха за морския живот и съседните брегови водоеми, както и за прехраната на рибарите по брега на залива.<ref>[http://www.boston.com/lifestyle/green/articles/2010/04/27/race_to_plug_leaking_oil_well_off_la_spurs_new_tactics "Race to plug leaking oil well off La. spurs new tactics"], by Cain Burdeau (Associated Press), ''Boston Globe'', 27 април 2010</ref> Към 1 май 2010 г. процесът по разчистване на нефтения разлив вече тече, но е възпрепятстван от бурни води. На 27 май [[Геологическа топографска служба на САЩ|Геологическата топографска служба на САЩ]] вдига оценките на разлива от 5000 барела нефт на ден до 12 000 – 19 000 барела (3000 m<sup>3</sup>) нефт на ден. На 15 юли 2010 г. BP обявяват, че течът е спрян.
== Бележки ==
|
