Разлика между версии на „Провадия (община)“

стандартизиране °C редактирано с AWB
м (Bot: Automated text replacement (-жски +жки))
(стандартизиране °C редактирано с AWB)
== География ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Общината е разположена в западната част на [[област Варна]]. С площта си от 520,882  km<sup>2</sup> заема 1-во място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,61% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
* на север – [[община Ветрино]];
* на изток – [[община Аврен]];
'''Повърхностни води'''
 
Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm<sup>2</sup>. От физико-географска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изток-запад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овлажните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5-65–6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm<sup>2</sup> /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km<sup>2</sup>. През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1-0,3 l/s/km<sup>2</sup>. Средният максимален отток е с модул около 5-10 l/s/km<sup>2</sup>. В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново вследствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи.
 
'''Подземни води'''
От гледна точка на подземните води територията на общината попада в Мизийския хидрогеоложки район. Характерно за този регион е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площадно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони: горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл; средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни; долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен. На територията на общината поздемните води формират следните водоносни хоризонти: кватернерен, палеогенски (еоценски), горнокреден, титон-валанжински, средноюрски, горно-среднотриаски, горнопермски, контакт със солното тяло на Провадийското солно находище имат кватернерният, титон-валажинският и средноюрският водоносни хоризонти. Особено място заемат солените води, вместени във фланговата и надщокавата брекчии, формирани в резултат на размива на соления щок. Съгласно списъка на подземните водни тела в района се разполагат: порови води в кватернера на река Провадийска; порови води в палеоген-еоцен, олигоцен Провадия; карстови води в горна креда турон-мастрихт – Провадийска синклинала; карстови води в малм-валанжа;
 
На територията на гр. Провадия се намира находище на минерална вода – водонапорна система от пукнатинно-карстов тип в малмваланжките отложения в Южномизийската периплатформена област – Провадийска синклинала. Тепературата на водата е 240<sup>о</sup>С °C, а утвърдените експлоатационни ресурси са 2,00 л/сек.
 
==== Биоразнообразие ====
 
* Защитена местност „'''Славейкова гора'''“. Обявена е за такава през 1986 г., а със Заповед № РД-810/23.08.2002 г. е прекатегоризирана, с площ 73,5 ха. Намира се в землището на село [[Славейково (Област Варна)|Славейково]], на запад от него. Представлява смесена широколистна гора със скални венци по ръба на [[Провадийско плато|Провадийското плато]], постоянна гнездова територия на няколко вида дневни грабливи птици, защитени по смисъла на Закона за биоразнообразието: малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб. В територията могат да се наблюдават и други защитени видове като сив кълвач, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, голям синигер, жълтоглаво кралче, черен дрозд и др. До местността се достига по горски път, западно от село [[Славейково (Област Варна)|Славейково]]. Подходяща е за орнитологичен туризъм.
 
* Защитена местност „'''Снежанска кория'''“. Обявена е през 1943 г., а със Заповед № РД-814/23.08.2002 г. е прекатегоризирана. Площта ѝ е 81 ха. Намира се в землището на село [[Снежина (село)|Снежина]]. Представлява вековна дъбова гора на възраст 120 – 210 г.
 
* Защитена местност „'''Голямата канара'''“. Обявена е със Заповед №-213/05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на село [[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]]. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм.
 
* Защитена местност „'''Пробитият камък - Цар Борисов лопен'''“. Обявена е със Заповед № РД-646/05.09.2006 г., с площ 79,98 ха. Намира се в землището на село [[Равна (Област Варна)|Равна]]. Представлява територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания, представляващи местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици: орел змияр, малък лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал, козодой, както и други защитени животински (пъстър пор, горски сънливец, голям и малък подковонос, голям нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче) и растителни (голоосилесто коило, борзеанов игловръх, картъловиден карамфил) видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и развитие на устойчив туризъм.
 
'''Водоснабдяване'''
 
Главен източник за водоснабдяване на общината са: дълбок сондаж „Оранжерията“ (50l/s), водопровода Китка – Варна (от 10 до 60l/s) и ПС „Провадия“ (от 23 до 58l/s). Основен източник на минерална вода е сондаж “Ерека”. 83% от подадената вода е помпажна. Някои предприятия разполагат със собствени водоизточници. Общината разполага и с осем собствени микроязовира, два от които са пресъхнали. От собствени водоизточници се захранват селата Манастир, Черноок, Добрина и Чайка. Останалите са включени към водоснабдителни групи. Водоснабдени са и предприятията в района на общината. Поради кризата част от предприятията не работят или имат нови собственици, поради което тепърва се извършва привеждането на водоползването от собствени водоизточници в съответствие със Закона за водите (разрешителни за водоползване). Всички 25 селища в община Провадия са модерно водоснабдени с напълно изградена улична водопроводна мрежа с обща дължина 549,552  km (степен на изграденост – 100 %). Състоянието на водопроводната мрежа не е особено добро – положените преди повече от 40 години предимно етернитови тръби се нуждаят от поетапна подмяна. Загубите на вода достигат близо 70% (средно загубите по водопреносната мрежа за страната са 62,9%). Загубите се дължат на течове от водопроводната мрежа и водоемите, на кражби и неотчитане на вода, нерегламентирани включвания и др. По-нататъшната експлоатация на амортизираните участъци от водопроводната мрежа ще води до все по-големи физически загуби от течове и отстраняване на възникнали аварии. Тези по-високи разходи по поддържане на мрежата ще повишават цената на водата от една страна, а от друга ще водят до въвеждането на ограничителни режими (спиране на водоподаването), което по принцип оказва негативно въздействие върху качеството на водата, т.к. се налага хиперхлориране на водата за да се гарантират микробиологичните ѝ показатели. Това увеличава риска от завишаване на количеството на вредни вещества с канцерогенно действие в питейната вода. Решаването на проблемите с водоснабдяването е свързано с подмяна и ремонт на съществуващата водопроводна мрежа. Контролът върху качеството на питейната вода се извършва от РЗИ гр. Варна, като периодично прави пробонабиране от помпените станции, собствените водоизточници и консуматорите (КП, разположени в жилищните зони на града). Пробите се изследват по физико-химични (цвят, мирис, вкус, мътност, pH, окисляемост, амоняк, нитрити, нитрати, хлориди) и микробиологични показатели (общ брой микроорганизми и коли форми). Няма данни за регистрирани отклонения от изискванията на Наредба № 9/16.03.2001 г. и за броя на нестандартните проби.
 
'''Канализация'''
 
Канализационна мрежа има само град Провадия. Тя е разделна: за битовофекални и производствени отпадъчни води, и за дъждовни води. Битовата канализация е с дължина 42, 001  km, в т.ч 28,564  km с бетонови тръби Ø200, 6,965  km с бетонови тръби Ø300 и 6,472  km с РVС тръби Ø300. Нейната степен на изграденост е 95,71% Експлоатира се от “ВиК” ООД – Варна – клон Провадия. Изграждането ѝ е започнало през периода 1967-1970 г. Водите се отвеждат в ПСОВ чрез главни колектори и три канални помпени станции (КПС), която след пречистването ги зауства в река Провадийска. КПС не подават равномерно отпадните води към ПСОВ. Дъждовната канализация в гр. Провадия е с дължина 6,897  km и зауства директно в река Провадийска. Състои се от бетонови тръби с различен диаметър от 300 до 1000  mm. Изградена е битова канализация по улиците „Венелин“, „Москва“, „Камчия“, „Славейков“, „Осман бей“ и „Трети февруари“ в гр. Провадия. В средносрочен план се предвижда канализиране и на улиците „Пролет“, „Перуника“, „инж. П. Моллов“ и „Ивайло“. Следва да се отбележи, че канализирането на Провадия има и голям противосвлачищен ефект, тъй като повишаването на нивото на подземните води в склоновите участъци е един от основните фактори за активизиране на свлачищните процеси. В селата няма канализация. Отпадните води се отвеждат в септични ями.
 
'''Електроенергийна мрежа'''