Херсонска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
стандартизиране °C редактирано с AWB
Ред 15:
}}
 
'''Херсонска област''' ({{lang|uk|Херсонська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 28 461  km² (7-мо място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 032 668 души<ref name="nas">[http://ukrstat.gov.ua/druk/publicat/kat_u/2015/zb/06/zb_nas_14.zip Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)]</ref> (21-во място по население в Украйна, 2,42% от нейното население). Административен център град [[Херсон]]. Разстояние от [[Киев]] до Херсон 664  km.
 
== Историческа справка ==
Ред 21:
 
== Географска характеристика ==
Херсонска област е разположена в южната част на [[Украйна]]. На запад граничи с [[Николаевска област]], на север – с [[Днепропетровска област]], на изток – със [[Запорожка област]], на юг – с [[Автономна република Крим]], а на югоизток и югозапад се мие от водите съответно на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]]. В тези си граници заема площ от 28 451  km² (7-мо място по големина в [[Украйна]], 4,72% от нейната площ). Дължина от запад на изток 258  km, ширина от север на юг 180  km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article118907.html «Большая Советская Энциклопедия» – Херсонская область, т. 28, стр. 242 – 243]</ref>
 
Областта изцяло е разположена в пределите на [[Причерноморска низина|Причерноморската низина]], в басейна на долното течение на [[Днепър]]. Повърхността ѝ е равнинна с нисочина до 100 m на север и до 5 m на юг, леко наклонена на юг и разчленена от долината на Днепър и притоците му. Левият бряг на Днепър е нисък, а десният – стръмен, силно разчленен от многочислени оврази и суходолия. Бреговата линия е силно разчленена, особено в района на залива [[Сиваш]]. Покрай морския бряг се простират дълги и тесни пясъчни острови (Джарилгач, Дълги и др.) и коси (Кинбурнска, Тендровска, [[Арабатска стрелка]], Федотова и др.) и плитки заливи ([[Днепровски лиман]], Егорлицки, Тендровски, Джарилгачки, Перекопски, Сиваш, Савали, Утлюкски лиман и др.).<ref name="bse"/>
 
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -3 °СC на юг до -5 °СC на север (минимална -31,5 °СC). Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи (т.н. черни бури), със средна юлска температура от 23,5&nbsp; °C на юг до 21,5 °СC на север (максимална 44 °СC). Годишната сума на валежите се колебае от 320 до 400  mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5&nbsp; °C) е 215 – 230 денонощия.<ref name="bse"/>
 
През областта протичат само две постоянни реки: най-долното течение на [[Днепър]] от североизток на югозапад на протежение от 178  km и десният ѝ приток [[Ингул]], на протежение от 180  km. На територията на Херсонска област се намира по-голямата (долна) част на голямото Каховско водохранилище, от което постъпва вода в Северокримския и Краснознаменският напоителни канали и Каховската оросителна система.<ref name="bse"/>
 
В северната част на областта преобладават южните малохумусни черноземи, които на юг се сменят с тъмнокафяви почви. Покрай морските крайбрежия са развити кафяви и засолени почви и солонци. В областта са създадени два резервата „[[Аскания Нова (резерват)|Аскания Нова]]“ и „Черноморски“ за охрана и отдих на прелетните птици. Горите (основно борови) и храстите заемат 3,5% от територията на областта. Извършени са мащабни дейности за залесяване на пясъчнине пространства и овразите. Обширните заблатени участъци в долината на [[Днепър]] са заети от дървесно-храстова растителност.<ref name="bse"/>